Далмация Dalmacija | |
Историческа област | |
Местоположение на картата на Хърватия | |
Страна | Хърватия |
---|---|
Най-голям град | Сплит |
Площ | 12 158 km² |
Население | 852 068 души (2011) 70,1 души/km² |
Далмация в Общомедия |
Далмация (на хърватски: Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
На северозапад от Далмация, по адриатическото крайбрежие, се простира т.нар. хърватско приморие и Велебит. Северозападно от Далмация се намира Лика, а северно от Загора е Херцеговина. На югоизток от Которския залив се намира черногорското адриатическо крайбрежие.
Далмация е разделена межу четири съвременни хърватски жупании, чиито главни градове са Задар, Шибеник, Сплит и Дубровник. Други големи градове са Биоград на Мору, Кащела, Син, Солин, Омиш, Книн, Меткович, Макарска, Трогир, Плоче, Трил и Имотски.
Далматинското крайбрежие е силно нарязано с множество заливи и носове, които удължават 700-километровата брегова ивица почти двойно.
Броят на островите в акваторията на Далмация достига около 1200, като някои от тях са с незначителни размери. Големите острови са Дуги оток, Углян, Пашман, Брач, Хвар, Корчула, Вис, Ластово и Млет. Големи планини са Динара, Мосор, Свилая, Биоково, Мосеч и Козяк. Реки – Зърманя, Кърка, Цетина и Неретва.
Поради морското течение и въздушните потоци, морската вода на Адриатика е много по-чиста и топла откъм хърватската страна, в сравнение с тази откъм италианската.
В Далмация добре развито е субтропичното земеделие. Отглеждат се цитрусови плодови дървета, маслини, лозя. Лозарството е било препитаващ поминък на населението в Далмация. Риболовът също е стопански отрасъл с дълголетни традиции.