Далмация Provincia Dalmatia | |
— Римска имперска провинция — | |
10 г. – 535 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | Салона |
управител | Легат |
История | Античност |
| |
Днес част от | Албания Босна и Херцеговина Сърбия Хърватия Черна гора |
Далмация (на латински: Dalmatia) е римска провинция, която получава името си по илирийското племе далмати. През 6 - 9 година далматите и паноните организират серия от метежи срещу римската власт в земите им. В резултат на тези събития, през 10 г. римската провинция Илирик е разделена на две - от адриатическата ѝ част е образувана новата провинция Далмация, а от средноевропейската ѝ част - Панония.
Територията на Далмация обхваща Динарските планини и по-голямата част от адриатическото крайбрежие - от полуостров Истрия до Дринския залив в днешна Албания. Рудобивът е имперски монопол, като през III век Северна Далмация е експлоатирана за желязо.[1] Далмация е родна провинция на римския император Диоклециан, който построява прочутия Дворец на Диоклециан в античния Солин, в близост до днешен Сплит. Според историка Теодор Момзен, през 4 век Далмация е напълно латинизирана в състава на Диоцез Илирик.
След края на Западната Римска империя в 476 г. в Далмация се заселват готи, може би първо като федерати. Провинцията е присъединена към Византия през 535 г. от Юстиниан I.
|