Данаидите (на старогръцки: Δαναΐδες, Danaids, Danaides, Danaïdes, Danaiden) са петдесетте дъщери на цар Данай, известни в древногръцката митология с това, че под натиска на баща си посекли през първата си брачна нощ своите женихи – синовете на Египет. За това си престъпление сестрите били наказани в подземното царство да пълнят с вода бездънен съд.
Митът за наказанието на Данаидите принадлежи на орфическата митология, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Данаидите често се изобразяват в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети пълнещите бездънен съд Данаиди винаги са изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Сизиф, Тантал.
Есхил разработва митическия сюжет за Данаидите в трагедията си „Молителките“.
Съществува понятието „работата на Данаидите“. То било използвано от Фройд метафорично в смисъла на безплоден и безкраен труд.
Julius Adolf Bernhard: Danaiden. Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 1,1, Leipzig 1886, Sp. 949 – 952 (Digitalisat)