Даниел Рош Daniel Roche | |
френски историк | |
Даниел Рош през 2010 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 февруари 2023 г.
|
Националност | Франция |
Научна дейност | |
Област | История |
Школа | Анали |
Работил в | Висше училище за обществени науки Колеж дьо Франс (1999 – 2004) |
Даниел Рош в Общомедия |
Проф. Даниел Рош (на френски: Daniel Roche) е френски историк, представител на т.нар. школа „Анали“. Специалист по епохата на Просвещението и история на Френската революция. Изследванията му са фокусирани върху културната и социалната история на Стария режим във Франция.
Роден е на 25 юли 1935 г. в Париж. Постъпва в Екол нормал сюпериор в Сен-Клу, а през 1956 г. По съвет на Пиер Губер пише дипломната си работа си под ръководството на Ернест Лабрус, който по това време публикува свое мащабно проучване на буржоазията. От своя страна Даниел Рош превръща в основни източници на работата си нотариалните архиви, като се фокусира върху социално-професионалните категории в Париж в средата на 18 век. Между 1960 и 1962 г. е учител в Шалон сюр Марн, а от 1962 г. – асистент в Екол нормал сюпериор и CNRS. По съвет на Франсоа Фюре, с когото тогава се вижда често, той решава да посвети дисертацията си на провинциални академии през 18 век, под ръководството на Алфонсо Дюпрон.
От 1973 г. е в Университета Париж VII, а от 1978 г. професор в Сорбоната. През 1985 – 1989 г. е преподавател в Европейския институт във Флоренция, от 1989 г. директор на изследванията в Училището за академични изследвания в социалните науки (EHESS) и след 1990 г. директор на Института за модерна и съвременна история. От 1998 г. до 2005 г. е професор в Колеж дьо Франс.
През 1992 г. получава Голямата национална награда по история и в същата година е Офицер на изкуствата и литературата. През 1996 г. става рицар на Ордена на честта. От 1999 г. е член-кореспондент на Британската академия.[1]. През 2001 г. е удостоен с Голямата награда за история на град Париж и наградата Пегас. Рош е почетен доктор на университетите в Женева и Верона.
От самото начало на научната си работата си Даниел Рош застава на кръстопътя на историята на града, социалната история и културната история. Основният принос на работата му е, че твърдо артикулира културната и социалната история, като прави културната история чувствителна за „социалната диференциация“.[2]
|
|