Дарио Фо

Дарио Фо
Dario Fo
Дарио Фо през 1988 г.
Дарио Фо през 1988 г.
Роден24 март 1926 г.
Починал13 октомври 2016 г. (90 г.)
Милано, Италия
Професиядраматург, театрален режисьор, киноактьор, композитор
Националност Италия
Жанрдрама
НаградиНобелова награда Нобелова (1997)
СъпругаФранка Раме (1954 – 2013)
ДецаДжакопо Фо
Подпис
Уебсайтdariofo.it
Дарио Фо в Общомедия

Дарио Фо (на италиански: Dario Fo; 24 март 1926 – 13 октомври 2016) е италиански драматург, театрален режисьор, киноактьор, комедиант, певец, художник, композитор, политически активист на италианското ляво крило и притежател на Нобелова награда за литература на 1997 г. Неговата драматургия е била широко изпълнявана в световния театър. Много от работите му зависят от импровизация и включват възстановяването на така наречената „незаконна“ форма на театър, като шутове и античния италиански стил комедия дел арте.

Пиесите му са преведени на 30 езика и изпълнявани по целия свят. В работите му през 60-те, 70-те и 80-те са преобладават убийства, корупция, организирана престъпност, расизъм, Римокатолическа теология и война. Пиесата „Мистър Буфо“, изпълнявана в Европа, Канада и Латинска Америка повече от 30 години, е много известен и оспорван спектакъл в следвоенния европейски театър, осъждан дори от Ватикана (по – конкретно от Кардинал Уго Полети) за най-богохулско шоу в историята на телевизията.

През 2010 г. Дарио Фо става основен идеолог на движението „Петте звезди“, партия против статуквото, ръководена от Бепе Грило чиито членове често го наричат „Господаря“.

Работи в тясно сътрудничество със съпругата си, театралната и филмова актриса Франка Раме.

Списък с произведения

[редактиране | редактиране на кода]
На български
  • 1959 – „Труп за продажба“ (Un morto da vendere;Corpse for Sale)
  • 1958 – „Доброволния крадец“ (Non tutti i ladri vengono a nuocere;The Virtuous Burglar)
  • 1959 – „Архангелите не играят флипер (Gli arcangeli non giocano al flipper;Archangels Don't Play Pinball)
  • 1960 –“Той имаше два пистолета с бели и черни очи" (Aveva due pistole con gli occhi bianchi e neri;He Had Two Pistols with White and Black Eyes)
  • 1961 – „Той, който открадна крак и е щастливо влюбен“ (Chi ruba un piede è fortunato in amore;He Who Steals a Foot is Lucky in Love)
  • 1963 – „Изабела, три високи кораба и ездач“ (Isabella, tre caravelle e un cacciballe;Isabella, Three Tall Ships, and a Con Man)
  • 1967 – „Изхвърлете дамата навън“ (La signora è da buttare;Throw the Lady Out)
  • 1968 – „Голямата пантомима малката и средно голямата кукла“ (Grande pantomima con bandiere e pupazzi piccoli i medi;Grand Pantomime with Flags and Small and Middle-sized Puppets)
    • По-късно променена на „Смъртта и възкресението на куклата“ (Morte e resurezione di un pupazzo;Death and Resurrection of a Puppet)

За него

[редактиране | редактиране на кода]
  • Erminia Artese. Dario Fo parla di Dario Fo. Cosenza, Lerici 1977
  • Anna Barsotti. Eduardo, Fo e l'attore-autore del Novecento. Roma, Bulzoni, 2007
  • Anna Barsotti, Eva Marinai (ред.). Dario Fo e Franca Rame, una vita per l'arte, Corazzano (PI), Titivillus, 2011
  • Lanfranco Binni. Dario Fo. Firenze, La Nuova Italia 1977
  • Andrea Bisicchia. Invito alla lettura di Dario Fo. Milano, Mursia 2003
  • Concetta D'Angeli – Simone Soriani (ред.). Coppia d'arte – Dario Fo e Franca Rame. Pisa, Plus, 2006
  • Giuseppina Manin (ред.). Dario Fo – Il mondo secondo Fo. Conversazione con Giuseppina Manin. Parma, Ugo Guanda Editore, 2007
  • Claudio Meldolesi. Su un comico in rivolta. Roma, Bulzoni 1978
  • Marisa Pizza. Il gesto, la parola, l'azione. Roma, Bulzoni 1996
  • Paolo Puppa. Il teatro di Dario Fo. Venezia, Marsilio 1978
  • Antonio Scuderi. Dario Fo and Popular Performance. Legas 1998
  • Simone Soriani. Dario Fo. Dalla commedia al monologo (1959 – 1969). Corazzano (PI), Titivillus, 2007
  • Chiara Valentini. La storia di Dario Fo. Milano, Feltrinelli 1997

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни