:
Пунктуация
|
|
апостроф ( ’ или ' )
дефис (‐)
въпросителен знак ( ? )
двоеточие ( : )
запетая ( , )
кавички ( „ “ )
многоточие ( …, ... )
наклонена черта ( / )
скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >)
тире ( ‒, –, —, ― )
точка ( . )
точка и запетая ( ; )
удивителен знак ( ! )
|
| Разделяне на думи
|
|
интервали ( ) ( ) ( )
interpunct ( · )
|
| Обща типография
|
|
амперсанд ( & )
вертикална черта ( |, ¦ )
знакът @ ( @ )
знак за номер ( № )
знак за параграф ( § )
долна черта ( _ )
процент и свързани знаци
( %, ‰, ‱ )
обратна наклонена черта ( \ )
тилда ( ~ )
звездичка ( * )
обел (÷)
обелиск ( † ) ( ‡ )
градус ( ° )
прим ( ′ )
|
Двоеточието се поставя пред словосъчетания или изречения, които имат поясняващ характер, както и за отделяне на пряка реч. Знакът за двоеточие е две точки една над друга (:). Двоеточието е препинателен знак, който се поставя най-често пред изреждане.[1]
- Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части на изречението (при изброяване). (с. 86, т. 98.2)[2] Например: „Ще проверя всички възможности за пътуване: разписанието на влаковете, маршрута на автобусите и дори въздушните линии.“
- Двоеточие може да се постави между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. (с. 87, т. 98.4)[2] Например: „Всичко свърши добре: матурата беше взета с отличен.“
- Двоеточие се поставя след думите на автора, когато следва пряка реч или цитат. (с. 87, т. 98.5)[2] Например:
Той прошепна:
– Не знам.
Както и ако следва подпис.
С уважение:
- В математиката се използва като знак за деление. (с. 88, т. 99.3)[2]
- Двоеточие се поставя между цифри, когато трябва да се означи:
- числен резултат от състезание, напр. Срещата завърши при резултат 101:88 точки за домакините.(с. 88, т. 99)[2]
- отношение, мащаб, напр. Картата е с мащаб 1:100 000. (с. 88, т. 99.1)[2]