Дворци и паркове на Потсдам и Берлин | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | Palaces and Parks of Potsdam and Berlin |
---|---|
Регион | Европа и Северна Америка |
Местоположение | Германия, гр. Потсдам и гр. Берлин |
Тип | Културно |
Критерии | i, ii, iv |
Вписване | 1990 г. (14 сесия) |
Разширение | 1992 г. и 1999 г. |
Площ | 2 064 хектара[1] |
Координати | |
Дворци и паркове на Потсдам и Берлин в Общомедия |
Дворците и парковете на Потсдам и Берлин[2] (на английски: Palaces and Parks of Potsdam and Berlin) са обект на световното наследство под опеката на ЮНЕСКО, намиращи се в Германия.[3]
На 29.09.1989 г. Германската демократична република подава заявление за включване на дворците и парковете на Потсдам в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На 14.06.1990 г. Федерална република Германия предлага за вписване части от крайбрежния ландшафт на река Хафел, а именно: дворцовия и градински комплекс в Глинике, както и Пауновия остров. Основа за вписването са документите за кандидатстване и съответните становища на ИКОМОС (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места) от април 1990 г. относно Потсдам и от октомври 1990 г. относно Берлин.[4]
Обектът на световното наследство е разширяван два пъти. През 1992 г. в списъка на световното наследство са вписани дворецът „Сакров“ с едноименния му парк, както и „Църквата на Спасителя“.[5][6] През 1999 г. световното културно наследство на Потсдам е разширено с още 14 зони, съдържащи паметници на културата, в това число „двореца и парка Линдщет“ с околната низина, руската колония Александровка с руско-православния храм-паметник „Александър Невски“, двореца Белведере на хълма Пфингстберг с „храма на Помона“, бившата „Императорска жп гара“ и „Oбсерваторията в парка Бабелсберг“, районът на село Борнщет с неговата църква и гробищен парк.[7][8] Общата площ на обектите на световното наследство на Потсдам възлиза на 1 337 хектара паркове с прилежащи 150 сгради, датиращи от 1730 г. до 1916 г.[9] Тази наситеност на обекти на световното наследство на ЮНЕСКО превръща културния ландшафт Потсдам-Берлин (обща площ 2 064 хектара) в третият по големина културен ансамбъл на ЮНЕСКО сред всички останали в Германия.[10][11]
Днешното световно наследство в течение на времето е попадало отчасти в съветската окупационна зона (от 1945 г. нататък), по-късно в Потсдамската околия на ГДР и отчасти в Западен Берлин. С издигането на Берлинската стена през 1961 г., Германската демократическа република превръща 30 хектара от историческия крайбрежен ландшафт на река Хафел край селището Сакров, парка Бабелсберг и Новата градина в забранени гранични зони; биват издигнати 3,6 метра високи стени и огради от бодлива тел отпред тях, също така асфалтирани патрулни пътеки за полицейски коли и наблюдателни кули.[12][13] Това преобразуване на историческия пейзаж в гранична зона налага отстраняването на парковите структури и води до западането на по-големите исторически постройки.[12][14][15] След обединението на Германия през 1990 г. несените щетите са могли да бъдат поправени.[12][13][15]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |