Дебелец

Тази статия е за града в Северна България. За растението вижте Дебелец (растение). За селото в Североизточна България вижте Дебелец (село).

---

Дебелец
Главната улица на Дебелец
Дебелец 43.044633, 25.624698 Дебелец Дебелец
Общи данни
Население	3557 души[1] (15 март 2024 г.) 135 души/km²
Землище	26,375 km²
Надм. височина	164 m
Пощ. код	5030
Тел. код	06117
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	20242
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Снежана Първанова (ГЕРБ)
Адрес кметство
Дебелец в Общомедия

Дебелѐц е град, разположен в близост до град Велико Търново.

По данни на ГРАО към 15 март 2024 г. в града живеят 3557 души по настоящ адрес и 3738 души по постоянен адрес.

География

Град Дебелец се намира на 6 km югозападно от Велико Търново. Разположен е в малка котловина оформена от предбалканската хълмиста зона. В близост до него са градовете Килифарево и Дряново. Дебелец е подход към старопланинските проходи Шипка и Проход на републиката (Хаинбоаз). Покрай града минава и трасето на презбалканската железопътна линия Русе – Подкова.

Символи

В средата на месец октомври 2018 г. кметство Дебелец обявява конкурс за изработване на герб и знаме по повод 45-годишнината от обявяването му за град. Целта е населеното място да има актуален и съвременен идентификационен знак, да бъде уникален и разпознаваем. Да олицетворява неговата история, етимология на името, както и поминъка на хората в него. Най-важното е символите на града да бъдат неподвластни на времето, за вечни времена. Автори са Кристиян Ивов Иванов и Никола Петър Петров.^[2]

Гербът на град Дебелец представлява английски щит в сребро, пресечен с вълнообразна линия в лазур, глава в лазур и база в зелен цвят. Главата е обременена с цвете „дебелец“ в златен цвят, което символизира името на града и вечен живот. В центъра е Старият мост в Дебелец в злато и реката в лазур, символизират издръжливостта и силната воля на хората. Над щита е поставена крепостна кула – „Страж“ в златно, която изобразява защитата на населеното място в пряк и преносен смисъл.^[2]

Знамето е символ с първостепенно значение. То е отличителен знак за града и е йерархично подчинено по смисъл и значение на националното знаме на Република България. То има правоъгълна форма и е със съотношение на височината към дължината 3:5. Изработва се от копринен плат. Знамето е трицветно и може да се изработи в два варианта – хоризонтален и вертикален. Цветовете на знамето и в хоризонталния и вертикалния вариант са разположени вертикално от ляво на дясно синьо, бяло, зелено като в средата на белия цвят е разположен гербът на града.^[2] Те символизират:

• синият цвят (7687С по скалата на Pantone) е символ на честност, вярност и благородство
• белият цвят е символ на свободата
• зеленият цвят (342С по скалата на Pantone) е символ на плодородието на земята и историческата връзка със знамената на борците за национално освобождение
• златният цвят символизира богатството на човешката мисъл и подчертава благополучието.^[2]

История

Първото светско училище, построено през 1879 г. от строител от Дебелец Никола Самоук (Никола Христов)

Вероятно Дебелец е съществувал още през времето на Второто българско царство. За пръв път населеното място се споменава в османски регистър от 80-те години на XV в. под името Дебелче като тимар на Юнус, син на Кара Хазър.^[3] В друг регистър от 1579 г. селото е споменато като дервентджийско. Жителите му са задължени да ремонтират и поддържат моста над р. Беличе (Белица), както и да охраняват опасните места по пътя минаващ през него.^[4]

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[5][6]

Година на преброяване Численост 1934 2538 1946 2396 1956 2560 1965 4016 1975 4797 1985 4705 1992 4639 2001 4413 2011 4032 2021 3569

Етнически състав

Читалище „Съгласие“

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[7]

	Численост	Дял (в %)
Общо	4032	100.00
Българи	3668	90.97
Турци	57	1.41
Цигани	77	1.90
Други	6	0.14
Не се самоопределят	11	0.27
Неотговорили	213	5.28

Промишленост

През 1951 г. е построен машиностроителен завод „Червена звезда“. Неговата продукция се изнася в 20 страни. По времето на прехода след 1989 – 90 г. заводът, както много предприятия в България, запада. Наследник на МЗ „Червена звезда“ и „Унимаш – 1“ ООД е „ТМКо“ ООД.^[8]

Транспорт

Дебелец има транспортни връзки с Велико Търново. Към 2016 е асфалтиран пряк вътрешен път (продължение на ул. Дълга лъка в промишлената зона на В. Търново) от моста на река Янтра в квартал Чолаковци на Велико Търново до разклона гр. Дебелец-ЖП гара (Дебелец) / ТМКО ООД иначе достъпа е през разклон на пътя за проходите Хаинбоаз и Шипка. Ежедневно на интервал от 30 мин. се движи автобусна линия №3 от 06:00 до 20:30 (последен автобус от Дебелец в 21:00). Работи и автобусна линия №33, която се движи по маршрут Велико Търново – Дебелец – Килифарево. Съществуват и други пътнически автобусни линии, пътуващи до Дебелец, които го свързват с Вонеща вода, Въглевци, Мишеморков хан, Плаково, Големани, Габровци и др. В град Дебелец има и жп гара, която го свързва с градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Трявна, Плачковци, Стара Загора, и Пловдив.

• 
  Кметството в Дебелец
• 
  ПК „Труд“
• 
  ТМКо ООД

Забележителности

Над река Белица е построен Старият мост преди повече от 300 години от неизвестен майстор. Легендата разказва, че след като мостът бил изкаран, реката придошла и го съборила. Беят се ядосал и казал на майстора, че ще му отреже главата, ако мостът пак бъде съборен.

Храм „Света Богородица – Живоприемний източник“

През 1830 г. е открито първото килийно училище при църквата „Св. Марина“, в което учителства възрожденеца П. Р. Славейков.

1934 г. отваря врати новото училище „Д-р Петър Берон“, в което учат над 350 деца. Във връзка с развитието на машиностроенето през 1963 г. е открита ПГМ „Н. Й. Вапцаров“.

• 
  Старият мост
• 
  Църквата Св. Марина

Редовни събития

Традиционният сбор на Дебелец е през първата неделя от месец август.

• 
  Сватбена церемония в Дебелец, преди 1945 г.
• 
  Традиционен празник на града

Личности

• Михаела Филева - българска поп и джаз певица.
• Киро Ганев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин^[9]
• Никола Христов (Самоук) – роден 1844 г., майстор на първата веялка.
• Дончо Момчев Хаджиев – роден 1855 г., основателят на дружеството и читалище „Съгласие“.
• Никола Кузманов, роден в Лозенград през 1869 г. Директор на Дебелската смесена гиманзия.
• Петър Мазнев (Даскала) – (1894 – 1922), анархист.
• Цоню Ганев – роден 28 октомври 1896 г. Генерал-майор, командир на шестнадесета пехотна дивизия, която под негово ръководство печели ключови битки по време на Втората световна война в сраженията край река Драва срещу хитлеристките окупатори. Награждаван с много ордени за бойни заслуги. Описал участието на 16-а пехотна дивизия в Дравската епопея в книгата „Сурови дни“, София 1965 г., Държавно военно издателство.
• Лаура Пашанова - принцеса.

• 
  Хаджи Никола Самоук
• 
  Дончо Хаджиев
• 
  Никола Кузманов

Кухня

Характерна за селището е туршия от дини – кисела. Избират се малки динчета и се слагат в каца или бидон. Заливат се със студена вода и се оставят да втасат.

Други

На Дебелец е наречена улица в София (Карта).

Източници

1. www.grao.bg
2. Великотърновски общински съвет/12.07.2019/Предложение за утвърждаване на герб и знаме на град Дебелец
3. Ковачев, Р. Опис на никополския санджак от 80-те години на XV век. София, Издателство НБ „Св. св. Кирил и Методий“, 1977. ISBN 954-523-023-0. с. 113.
4. Каяпънар, А. Дервентджийските села в Търновската каза/нахия през периода от 1515 до 1614 г. Набюдение върху тяхното социално и икономическо развитие // III, 2018. с. 192.
5. „Справка за населението на град Дебелец, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 12 декември 2018.
6. „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 12 декември 2018. (на английски)
8. „ТМКо“ ООД, архив на оригинала от 23 февруари 2019, https://web.archive.org/web/20190223074202/http://www.tmco-ltd.com/, посетен на 14 февруари 2021 
9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41