Деванагари (देवनागरी, на хинди се изговаря като [ˌd̪e:vən̪ɑːgəɾiː], транслитерира се devanāgarī) е писменост тип абугида, използвана за няколко индийски езика, между които санскрит, хинди, маратхийски, кашмирски, синдхи, бихари, бхили, конкани, бходжпури, както и непалски в Непал.
Транслитерацията с латиница, използвана в тази статия, следва популярната Транслитерация на Националната библиотека в Калкута. Съществуват и други системи за транслитерация на деванагари, между които ITRANS – транслитерация в ASCII без загуба. В ITRANS думата „деванагари“ се пише като „devanaagarii“.
Деванагари възниква около 1200 г. от писмеността сидхам, като постепенно измества по-ранната, тясно родствена писменост шарада (която се използва в Кашмир успоредно с деванагари). И двете писмености са преки наследници на писмеността гупта, самата водеща началото си от писмеността брахми, засвидетелствана от 3 век пр.н.е.. Потомците на брахми образуват т. нар. семейство брахми, в което влизат националните азбуки на много други индийски езици.
Наименованието деванагари произлиза от санскритската дума дева „божествен, съвършен“, и нāгарӣ „градски“, прилагателно в женски род от нагара „град“; тази сложна дума (на санскрит татпуруша) означава „божествена (съвършена) градска“ писменост. Писмеността нагари е по-ранна форма на деванагари, появила се около 8 век като източен вариант на писмеността гупта. Западен вариант на гупта и съвременник на нагари е писмеността шарада. Следователно, наименованието деванагари би трябвало да се разбира като „усъвършенствана форма на писмеността нагари“.
Народната етимология тълкува значението на деванагари като „град на боговете“ и според някои предания, когато някой медитира върху определен звук от деванагари, в съзнанието му спонтанно изниква писмената форма.
Обединяваща идея при използването на множество езици и писмености в Индия, според Махатма Ганди е необходимостта деванагари да бъде обща писменост за страната.[1]
Деванагари има 12 знака за свара („чисти звукове“ или гласни) и 34 вянджана („украсени звукове“ или съгласни). При комбиниране на нула или една вянджана и една свара, се образува акшара, която представлява фонетична единица от шабда (дума). Акшара се пише, като към вянджана се добавят стандартни диакритични модификатори, съответстващи на свара. Една акшара обикновено е по-основна и по-предсказуема от сричката в български. Например думата 'нар' (приемаме, че е само една сричка) би се написала като две акшари, 'н-а' и 'ра'.
Свара и вянджана са подредени и групирани логически за заучаване и изреждане. Така знаците за „чисти звукове“ 'а', 'и', 'у' и техните удължени версии ('аа', 'ии', 'уу') са последвани от комбинирани ('е', 'аи', 'о', 'ау'), назални ('.м') и аспировани ('.х') форми. Съгласните (вянджана) са групирани в 7 реда от по 5 вянджана. Всеки от първите пет реда включва по пет преградни съгласни (беззвучна, придихателна, звучна, звучна придихателна, назална) с общо място на учленяване. Последователността на редовете е: веларни, палатални, ретрофлексни, дентални и лабиални – по-напред са тези съгласни, които се учленяват по-близо до източника на гласа, т.е. по-назад в устната кухина. Последните два реда са за сонорните и проходните съгласни.
С деванагари се пише от ляво надясно. В санскрит думите са писани слято, без интервали, така че горната линия е непрекъсната, въпреки че има някои изключения от това правило. Прекъсването на горната линия отбелязва преди всичко къде да се поеме въздух. В съвременните езици се използват интервали между думите. В езиците, които използват деванагари, няма правила за разграничаване на малки и големи букви.
Писмената система на деванагари може да се нарече абугида, тъй като всяка съгласна има присъща гласна (а), която може да бъде променена с различни знаци за гласни. Повечето съгласни могат да се свързват с една или две други съгласни, при което присъщата гласна се потиска. Полученото съчетание се нарича лигатура. Много лигатури са просто две отделни съгласни, слети заедно, но това е само вид лигатура. Някои лигатури са образувани по-сложно и не могат лесно да се разпознаят като съдържащи отделни съгласни.
При четене на санскритски текст, написан с деванагари, изговорът е напълно еднозначен. Съответно, за всяка дума в санскрит се приема, че се пише само по един начин (като се изключат съвременните печатарски варианти при изобразяване на слетите форми). Обаче в съвременните езици са приети определени конвенции (например изпускане на гласната след последната съгласна при говорене, независимо от това дали продължава да се пише като пълна форма). Също така има и някои съвременни конвенции за писане на английски думи с деванагари.
Някои санскритски текстове и мантри обикновено са написани с допълнителни диакритични знаци над и под акшара, които означават интонацията и темпото, за да осигурят напълно точното възпроизвеждане на звука.
Забележка: Транскрипцията на деванагари е дадена с фонетични знаци от Международната фонетична азбука (IPA) в Unicode.
Всички диакритични знаци за гласни в деванагари се прикрепват към горната или към долната част на знака за съгласна или към знак за гласна <aa>, прикрепен отдясно на знака за съгласна, с изключение на знака за гласна <i>, който се прикрепва от ляво. В таблицата на гласните в деванагари, дадена по-долу, колоната „Буква“ съдържа знак, който се използва само когато гласната се появява без съгласна, колоната „Знак за гласна с <p>“ съдържа знак, използван, когато гласната е прикрепена към знак за съгласна, в случая показан като пример чрез знака за <p> („п“), колоната „Unicode име“ съдържа името, дадено в спецификацията на Unicode за гласната, а колоната „IPA“ съдържа знаци от Международната фонетична азбука, съответстващи на произношението на знака от деванагари в езика хинди.
Буква | Знак за гласна с <p> | Unicode име | IPA |
---|---|---|---|
अ | प (без знак) | a | ə |
आ | पा | aa | ɑ |
इ | पि | i | ɪ |
ई | पी | ii | i |
उ | पु | u | ʊ |
ऊ | पू | uu | u |
ऋ | पृ | vocalic r (сричкотворно р) | rɪ ([r ̩] в санскрит) |
ॠ | पॄ | vocalic rr (сричкотворно pp) | rɪ ([rː̩] в санскрит) |
ऌ | पॢ | vocalic l (сричкотворно л) | ([l ̩] в санскрит) |
ॡ | पॣ | vocalic ll (сричкотворно лл) | (lː̩] в санскрит) |
ऍ | पॅ | candra e (полумесец е) | |
ऎ | पॆ | short e (кратко е) | e |
ए | पे | e | e(ː) |
ऐ | पै | ai | ɛ ([ai] в санскрит) |
ऑ | पॉ | candra o (полумесец о) | |
ऒ | पॊ | short o (кратко о) | o |
ओ | पो | o | o(ː) |
औ | पौ | au | ɔ ([au] в санскрит) |
Знак с <p> | Unicode име | Функция | IPA |
---|---|---|---|
प् | virama | Нарича се халант; потиска присъщата гласна. | [p] |
पँ | candrabindu | Назализира гласната | [pə̃] |
पं | anusvara | Назализира гласната | [pə̃] |
पः | visarga | Добавя беззвучно придихание след гласната | [pəh] / [pəə̥] |
प़ | nukta | Използва се за обозначаване на звукове, не срещащи се в санскрит (напр., ph + nukta = f) | |
पऽ | avagraha | Използва се за удължаване на гласния звук. | [pə:] |
Когато няма записана друга гласна, подразбира се <a>. За да се отбележи изрично, че липсва гласна, се използва халант (наречен също така вирама).
Буква | Unicode име | Транслитерация с латиница | IPA |
---|---|---|---|
क | ka | k | k |
ख | kha | kh | kh |
ग | ga | g | g |
घ | gha | gh | gɦ |
ङ | nga | ṅ | ŋ |
च | ca | c | tʃ |
छ | cha | ch | tʃh |
ज | ja | j | dʒ |
झ | jha | jh | dʒɦ |
ञ | nya | ñ | ɲ |
ट | tta | ṭ | ʈ |
ठ | ttha | ṭh | ʈh |
ड | dda | ḍ | ɖ / ɽ |
ढ | ddha | ḍh | ɖɦ / ɽɦ |
ण | nna | ṇ | ɳ |
त | ta | t | t̪ |
थ | tha | th | t̪h |
द | da | d | d̪ |
ध | dha | dh | d̪ɦ |
न | na | n | n̪ |
प | pa | p | p |
फ | pha | ph | ph |
ब | ba | b | b |
भ | bha | bh | bɦ |
म | ma | m | m |
य | ya | y | j |
र | ra | r | ɾ |
ल | la | l | l |
ळ | lla | ḷ | ɭ |
व | va | v | v |
श | sha | ś | ɕ |
ष | ssa | ṣ | ʂ |
स | sa | s | s |
ह | ha | h | h |
От горепосочените знаци ळ не се използва в хинди. Всички знаци се използват в маратийския.
Цифрите в деванагари са следните::
० | १ | २ | ३ | ४ | ५ | ६ | ७ | ८ | ९ |
0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 |
Групите от две или повече съгласни се отбелязват чрез съчетаване на акшари в лигатури. Обикновено предшестващата акшара изгубва вертикалната си чертичка и се долепва непосредствено до следващата. В случаите, когато дадена акшара няма вертикална чертичка в независимата си форма, следващата акшара се поставя под предшестващата я. В някои случаи лигатурите приемат форми, които не се разпознават лесно като съставени от отделни акшари (напр. за <jñ>). Групите съгл;асни, включващи <r> се третират като специален случай: предшестващото <r-> се отбелязва като обърната надясно кукичка над следващата акшара, а следходното <-r> се отбелязва като наклонена надолу чертичка, прилепена за вертикалната чертичка на предшестващата акшара.
Диапазонът на деванагари в Unicode е U+0900 – U+097F.
Сивите полета обозначават недефинирани знаци.
0 | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | A | B | C | D | E | F | |
U+090x | ँ | ं | ः | ऄ | अ | आ | इ | ई | उ | ऊ | ऋ | ऌ | ऍ | ऎ | ए | |
U+091x | ऐ | ऑ | ऒ | ओ | औ | क | ख | ग | घ | ङ | च | छ | ज | झ | ञ | ट |
U+092x | ठ | ड | ढ | ण | त | थ | द | ध | न | ऩ | प | फ | ब | भ | म | य |
U+093x | र | ऱ | ल | ळ | ऴ | व | श | ष | स | ह | ़ | ऽ | ा | ि | ||
U+094x | ी | ु | ू | ृ | ॄ | ॅ | ॆ | े | ै | ॉ | ॊ | ो | ौ | ् | ||
U+095x | ॐ | ॑ | ॒ | ॓ | ॔ | क़ | ख़ | ग़ | ज़ | ड़ | ढ़ | फ़ | य़ | |||
U+096x | ॠ | ॡ | ॢ | ॣ | । | ॥ | ० | १ | २ | ३ | ४ | ५ | ६ | ७ | ८ | ९ |
U+097x | ॰ |
|