Дейвид Джулиъс

Дейвид Джулиъс
David Jay Julius
американски физиолог
2022 г.
Роден
4 ноември 1955 г. (69 г.)
Учил вМасачузетски технологичен институт
Калифорнийски университет – Бъркли
Работил вКалифорнийски университет, Сан Франциско
Колумбийски университет (2 февруари 1984 – 14 декември 1989)[1]
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (2021)[2]
Дейвид Джулиъс в Общомедия

Дейвид Джулиъс (на английски: David Julius) е американски физиолог, известен с работата си върху молекулярните механизми на усещане за болка. През 2021 г., заедно с Ардем Патапутян получава Нобеловата награда за физиология или медицина.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 ноември 1955 г. в Ню Йорк, САЩ. Семейството му са еврейски имигранти от Русия. Професор е в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

През 1997 г. в лабораторията на Дейвид Джулиъс е клониран и характеризиран TRPV1, рецепторът, който открива капсаицин, химичното вещество в лютите чушки, което ги прави „люти“.[4] Екипът му открива, че TRPV1 усеща вредната топлина.[4][5] TRPV1 е част от голямото семейство структурно свързани катионни канали на TRP (преходен рецепторен потенциал). Животните, които нямат TRPV1 (използвайки генетични нокаути на протеина), губят чувствителност към вредната топлина и капсаицин.[6]

Лабораторията успява да клонира и характеризира TRPM8 (CMR1) и TRPA1, и двете вещества от суперсемейството TRP. Те демонстрират, че TRPM8 открива ментол и по-ниски температури[7][8], а TRPA1 открива синапено масло (алилизотиоцианат).[9] Тези наблюдения предполагат, че каналите за TRP откриват диапазон от температури и химикали.[10] describing unique adaptations of the channels in diverse species[11][12][13]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ pub.orcid.org // Посетен на 10 ноември 2023 г.
  2. ↑ www.nobelprize.org // Посетен на 4 октомври 2021 г.
  3. ↑ The Nobel Prize in Physiology or Medicine 2021 was awarded jointly to David Julius and Ardem Patapoutian „for their discoveries of receptors for temperature and touch.“
  4. ↑ а б Caterina, M. J. и др. The capsaicin receptor: a heat-activated ion channel in the pain pathway // Nature 389 (6653). 1997-10-23. DOI:10.1038/39807. с. 816 – 824.
  5. ↑ Tominaga, M. и др. The cloned capsaicin receptor integrates multiple pain-producing stimuli // Neuron 21 (3). September 1998. DOI:10.1016/S0896-6273(00)80564-4. с. 531 – 543.
  6. ↑ Caterina, M. J. и др. Impaired nociception and pain sensation in mice lacking the capsaicin receptor // Science 288 (5464). 2000-04-14. DOI:10.1126/science.288.5464.306. с. 306 – 313.
  7. ↑ McKemy, David D. и др. Identification of a cold receptor reveals a general role for TRP channels in thermosensation // Nature 416 (6876). 2002-03-07. DOI:10.1038/nature719. с. 52 – 58.
  8. ↑ Bautista, Diana M. и др. The menthol receptor TRPM8 is the principal detector of environmental cold // Nature 448 (7150). 2007-07-12. DOI:10.1038/nature05910. с. 204 – 208.
  9. ↑ Jordt, Sven-Eric и др. Mustard oils and cannabinoids excite sensory nerve fibres through the TRP channel ANKTM1 // Nature 427 (6971). 2004-01-15. DOI:10.1038/nature02282. с. 260 – 265.
  10. ↑ Bohlen, Christopher J. и др. A heteromeric Texas coral snake toxin targets acid-sensing ion channels to produce pain // Nature 479 (7373). 2011-11-16. DOI:10.1038/nature10607. с. 410 – 414.
  11. ↑ Gracheva, Elena O. и др. Molecular basis of infrared detection by snakes // Nature 464 (7291). 2010-04-15. DOI:10.1038/nature08943. с. 1006 – 1011.
  12. ↑ Liao, Maofu и др. Structure of the TRPV1 ion channel determined by electron cryo-microscopy // Nature 504 (7478). 2013-12-05. DOI:10.1038/nature12822. с. 107 – 112.
  13. ↑ Cao, Erhu и др. TRPV1 structures in distinct conformations reveal activation mechanisms // Nature 504 (7478). 2013-12-05. DOI:10.1038/nature12823. с. 113 – 118.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни