Дейвид Джулиъс David Jay Julius | |
американски физиолог | |
![]() 2022 г. | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Масачузетски технологичен институт Калифорнийски университет – Бъркли |
Работил в | Калифорнийски университет, Сан Франциско Колумбийски университет (2 февруари 1984 – 14 декември 1989)[1] |
Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (2021)[2] |
Дейвид Джулиъс в Общомедия |
Дейвид Джулиъс (на английски: David Julius) е американски физиолог, известен с работата си върху молекулярните механизми на усещане за болка. През 2021 г., заедно с Ардем Патапутян получава Нобеловата награда за физиология или медицина.[3]
Роден е на 4 ноември 1955 г. в Ню Йорк, САЩ. Семейството му са еврейски имигранти от Русия. Професор е в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
През 1997 г. в лабораторията на Дейвид Джулиъс е клониран и характеризиран TRPV1, рецепторът, който открива капсаицин, химичното вещество в лютите чушки, което ги прави „люти“.[4] Екипът му открива, че TRPV1 усеща вредната топлина.[4][5] TRPV1 е част от голямото семейство структурно свързани катионни канали на TRP (преходен рецепторен потенциал). Животните, които нямат TRPV1 (използвайки генетични нокаути на протеина), губят чувствителност към вредната топлина и капсаицин.[6]
Лабораторията успява да клонира и характеризира TRPM8 (CMR1) и TRPA1, и двете вещества от суперсемейството TRP. Те демонстрират, че TRPM8 открива ментол и по-ниски температури[7][8], а TRPA1 открива синапено масло (алилизотиоцианат).[9] Тези наблюдения предполагат, че каналите за TRP откриват диапазон от температури и химикали.[10] describing unique adaptations of the channels in diverse species[11][12][13]
|