Дейли Мейл

Дейли Мейл
Daily Mail
Централата на „Дейли Мейл“
Информация
Видежедневник
Форматтаблоид
Начало1896
СобственикDaily Mail and General Trust
ИздателAssociated Newspapers Ltd
Главен редакторPaul Dacre
Езиканглийски еизк
Политическипро-консервативен
Тираж2 070 310[1]
ДържаваВеликобритания
СедалищеУопинг, Лондон
Сайтwww.dailymail.co.uk
Дейли Мейл в Общомедия

„Дейли Мейл“ (на английски: Daily Mail) е английски вестник, създаден от английския бизнесмен и обществен деятел Алфред Хармсворд.[2]

Излиза от 1896 г. Той е сред първите британски вестници за средната класа и в днешно време[ неясно? ] е единствения вестник, на който повече от 50 % от читателите са жени, както и първият вестник, продал милионен тираж за ден. Имал е няколко „национални“ версии – ирландска, шотландска, индийска.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

„Daily Mail“ е един от ветераните на масовия печат в Англия. Алфред Хармсворд го ориентира към новата четяща публика – чиновниците и занаятчиите. През 1903 година Хармсвордови пускат втория си ежедневник Daily Mirror като евтино издание предназначено за домакините и младежите с разностранни интереси. С годините то добива още по-илюстративен характер и е проникнато от духа на британския империализъм.[4]

Още през първата година на своето съществуване Daily Mail достига 200 хиляден тираж, а на четвъртата 700 хиляди. Издава се и неделна притурка „Sundy Daily Mail“ трансформирана с времето в „Ilustrated Daily Mail“. С времето излизат и други издания на вестника. По тираж Daily Mail изпреварва първенецът дотогава „Дейли Телеграф“.

През 1903 г. Алфред Хармсворд става пер на Англия – лорд Нортклиф. След време той оглавява британската военна мисия в САЩ.[5]

През 1930-те години на ХХ век са публикувани няколко пронацистки статии на лорд Ротермир (Харолд Хармсворд – брат на Алфред Хармсворд).[6] Пионер в масовата журналистика лорд Ротермир достига през 1922 г. три милионен тираж с вестника си Daily Mirror.[7] След смъртта на по-големия си брат той наследява Daily Mail. През трийсетте години той се опитва със своето влияние на вестникарски магнат и собственик на Associated Newspapers Ltd да влияе на британската политика за увеличаване на военните разходи и съюз с Германия. Известно време неговите вестници се ползват от защитата на британския Съюз на Фашистите (B.U.F.) основан от английския аристократ, парламентарист и независим консерватор Освалд Мозли с численост по това време около 40 000 души. Организацията на Мозли ратува за ограничаване правомощията на парламента и установяване на диктатура по италиански фашистки образец. През 1934 г. лорд Ротермир започва популяризиране на гражданската авиация. Разсекретени британски документи от 2005 г. разкриват, че той е пращал поздравителни писма на Хитлер след окупиране на Чехословакия и е насърчавал настъпление в Румъния.[8]

През 2008 г. след събитията в Южна Осетия вестникът критикува британското правителство за разваляне на отношенията с Русия и двуличие – признаване на Република Косово и критика на Русия за признаване на Абхазия и Южна Осетия.[9]

Няколко пъти вестникът е обвиняван в клевета – нещо характерно за голяма част от големите таблоиди, които за да оцелеят на пазара за новини трябва да поднасят на читателите си сензации или качествени актуални новини.[10]

„Daily Mail“ със своя двумилионен тираж е вторият масов английски ежедневник след английския „The Sun“ на Рупърт Мърдок който е с тираж от над 2 800 000 броя на ден.[11]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ABCs: National daily newspaper circulation June 2011 // guardian.co.uk, 15.07.2011. Посетен на 2011-15-07. (на английски)
  2. ↑ Социально-экономические, политические и культурные предпосылки формирования массовой прессы Великобритании во второй половине XIX в.[неработеща препратка]
  3. ↑ The Daily Mail одна из первых британских газет для среднего класса и сегодня является единственной, более 50% читателей которой – женщины. Первая газета, продавшая млн. экз. за 1 день // Архивиран от оригинала на 2011-09-04. Посетен на 2011-09-20.
  4. ↑ Griffiths, Dennis (2006). Fleet Street: Five Hundred Years of the Press. The British Library. pp. 132–3. ISBN 0-7123-0697-8.
  5. ↑ Mick, Temple (1 September 2008). The British Press. McGraw-Hill Education (UK). ISBN 978-0-335-22297-1.
  6. ↑ Griffiths, Richard (1980). Fellow Travellers of the Right: British Enthusiasts for Nazi Germany, 1933-9. London: Constable. ISBN 0-09-463460-2.
  7. ↑ Mick, Temple (1 September 2008). The British Press. McGraw-Hill Education (UK). ISBN 978-0-335-22297-1.
  8. ↑ Формирование медиа-групп в Великобритании (Мэрдок, Ротемир, Рейли, Кинг, Томсон и др.)[неработеща препратка]
  9. ↑ "Mail comment: Is Miliband talking us into another war?". // Daily Mail. London. Посетен на Retrieved 29 August 2008.
  10. ↑ Сензационно закриване на NEWS OF THE WORLD
  11. ↑ Sweney, Mark. "Daily Mail eclipses the Sun to become UK's top-selling paper". // The Guardian. (19 June 2020). Посетен на Retrieved 20 June 2020.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни