Дейловце Дејловце | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Старо Нагоричане |
Географска област | Средорек |
Надм. височина | 870 m |
Население | 44 души (2002) |
Пощенски код | 1302 |
Дейловце в Общомедия |
Дейловце или Дейловци (понякога Деловце/Деловци, на македонска литературна норма: Дејловце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.
Селото е разположено в областта Средорек в най-западните склонове на планината Герман.
Селото е споменато като селище, сиреч напуснато село, под името Дейково в Първа Архилевицка грамота от 1354/5 г. като дарение от севастократор Деян в полза на църквата в Архилевица. През 1378-9 г. наследниците на Деян - Йоан и Константин Драгаш - даряват църквата Архилевица с всичките ѝ имоти на манастира Хилендар в Света гора.[1]
В края на ΧΙΧ век Дейловце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Дѣйловци е населявано от 455 жители българи християни.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Делиновце има 4 сръбски патриаршистки къщи.[3] По-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дейловци има 480 българи екзархисти.[4] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 62 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[5]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Дейловце е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
По време на Първата световна война Дейловци е част от Рамновска община и има 426 жители.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 44 жители, всички северномакедонци.[9]
|