Декадентство

Фелисиан Ропс, Pornokratès, 1878
Декаденстко момиче от Рамон Касас, 1899

Декадентство (Декаданс) (на латински: decadentia – „упадък“) е художествено и литературно движение от края на ХIХ век, съсредоточено в Западна Европа, което следвало естетична идеология на разточителство и превзетост. Философията на художника Фелисиан Ропс и романът на Жорис-Карл Юисманс „Срещу природата“ от 1884 са главните примери на декадентското движение. Първоначално то процъфтява във Франция, а след това се разпространява в цяла Европа и в Съединените щати[1]. Движението може да бъде охарактеризирано чрез нагласи и идеи като отвращение от самия себе си и света изобщо, проява на принципен скептицизъм, насладата от извратеността и грубия хумор, както и вяра в превъзходството на човешката креативност над логиката и природните закони[2].[3]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията за Декадентството датира от XVIII век от писанията на Монтескьо, философът на Просвещението, според когото упадъкът (декаденцията) на Римската империя до голяма степен се дължи на нейния морален разпад и загуба на културни стандарти[4]. Когато латинският учен Дезире Нисар се обръща към френската литература, той сравнява Виктор Юго и романтизма като цяло с този римски упадък, където мъжете жертват занаята и културните си ценности в името на удоволствието. Тенденциите, които той идентифицира като интерес към описание, липса на придържане към традиционните литературни и художествени правила и любовта към екстравагантния художествен и литературен език, са семената на Декадентското движение[5].

Чувстват се символистично-декадентски влияния в стихотворението „Демон“ на Пейо К. Яворов. Сред известните творци на декадентското движение са Ги дьо Мопасан, Шарл Бодлер, Едвард Мунк, Артюр Рембо, Оскар Уайлд и др.

Писатели и художници декаденти

[редактиране | редактиране на кода]

Писатели

[редактиране | редактиране на кода]
Франция
Австрия
Русия
Леон Бакст, „Портрет на Зинаида Гипиус“, 1906
Великобритания
Обри Биърдсли, The Peacock Skirt, илюстрация към „Саломе“ на Оскар Уайлд, 1892
Италия
САЩ
Белгия
Други страни

Художници

[редактиране | редактиране на кода]
Франция
Австрия
Белгия
Други страни

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Dictionary of Critical Theory – Oxford Reference, pp.113-114
  2. ↑ Kearns, James (1989). Symbolist Landscapes: The Place of Painting in the Poetry and Criticism of Mallarmé and His Circle. MHRA. p. 15. ISBN 0-947623-23-X.
  3. ↑ Huysmans, Joris-Karl (1922). Against the Grain. Lieber & Lewis – via Project Gutenberg.
  4. ↑ Montesqieu, Charles-Louis de Secondat (1965). Considerations on the Causes of the Greatness of the Romans and their Decline. Translated by David Lowenthal. The Free Press, New York. Collier-Macmillan, London. – via Constitution Society.
  5. ↑ Desmarais, Jane (2013). Edited by Jane Ford, Kim Edwards Keates, Patricia Pulham. „Perfume Clouds: Olfaction, Memory, and Desire in Arthur Symon's London Nights (1895)“. Economies of Desire at the Victorian Fin de Siècle: Libidinal Lives: 62 – 82

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gaunt, William. The Aesthetic Adventure. New York: Harcourt, 1945.
  • Halen, Widar. Christopher Dresser, a Pioneer of Modern Design. Phaidon: 1990. ISBN 0-7148-2952-8.
  • Lambourne, Lionel. The Aesthetic Movement. Phaidon Press: 1996. ISBN 0-7148-3000-3.
  • O'Brien, Kevin. Oscar Wilde in Canada, an apostle for the arts. Personal Library, Publishers: 1982.
  • Snodin, Michael and John Styles. Design & The Decorative Arts, Britain 1500–1900. V&A Publications: 2001. ISBN 1-85177-338-X.
  • Christopher Morley. 'Reform and Eastern Art' in Decorative Arts Society Journal 2010
  • Victoria and Albert Museum "A Higher Ambition: Owen Jones (1809–74). www.vam.ac.uk/collection/paintings/features/owen-jones/index/

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни