Декларативна памет

Декларативната памет е аспект на човешката памет, където се складират факти. Нарича се така, защото се свързва със спомени, които могат да бъдат съзнателно дискутирани или декларирани. Тя контрастира с процедурната памет, която се прилага към уменията. Декларативната памет е обект на забравянето, но лесно достъпните спомени могат да се съхраняват неопределено дълго време. Декларативните спомени най-добре се установяват чрез използването на активно припомняне, комбинирано с мнемонични техники и пространствено повторение.^[1]

Видове декларативна памет

Има два вида декларативна памет:

Семантична памет: Теоретично знание независимо от време и място; частица информация (например знанието, че ябълката е „плод“).
Епизодична памет: Фактическо знание за лични преживявания в специфично място и време.

Някои от хората вярват, че епизодичната и семантичната памет всъщност са един вид памет. Обаче повечето вярват, че те са различни и наистина са отделни.^[2]

Вижте също

Източници

↑ Tulving, E., & Schacter, D.L. (1990). Priming and human memory systems. Science. 1990 Jan 19;247(4940):301-6.
↑ Tulving, E. (1984). Precis of Elements of Episodic Memory. Behavioural and Brain Sciences, 7, 223 – 268.

Външни препратки

ahsmail.uwaterloo.ca Архив на оригинала от 2009-12-16 в Wayback Machine.

Портал „Психология“

Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Tulving, E., & Schacter, D.L. (1990). Priming and human memory systems. Science. 1990 Jan 19;247(4940):301-6.

[2] Tulving, E. (1984). Precis of Elements of Episodic Memory. Behavioural and Brain Sciences, 7, 223 – 268.

[1]

[2]