Декларация за суверенитета на Естония

Арнолд Рюйтел изиграва ключова роля в подготовката на декларацията за суверенитета

Декларацията за суверенитета на Естония (на естонски: suveräänsusdeklaratsioon), пълно название: Декларация на суверенитета на Естонската ССР (Deklaratsioon Eesti NSV suveräänsusest) е публикувана на 16 ноември 1988 г.[1] по време на Пеещата революция в Естония. Декларацията постановява естонския суверенитет и върховенството на естонските закони над законите на Съветския съюз.[2] Естонският парламент също така предявява права над природните ресурси на републиката: земя, вътрешни води, гори, минерални залежи и средствата за промишлено производство, земеделие, строителство, държавните банки, транспорт, общински услуги и т.н. в естонските граници. [2] 16 ноември бива празнуван ежегодно като „Ден на декларацията за суверенитета“.

Естония получава независимост след Първата световна война и Естонската война за независимост (1918 – 1920). През 1940 г. вследствие на Пакта Молотов-Рибентроп и тайния му допълнителен протокол от август 1939 г. Естония е окупирана и анексирана от Съветския съюз.

Повечето западни страни отказват на признаят включването на Естония де юре в Съветския съюз и признават единствено правителството на Естонската ССР де факто или не признават дори него. [3][4] Такива страни признават естонски, латвийски и литовски дипломати и консули, които все още работят в името на предишните си правителства. Застаряващи дипломати просъществуват в аномалната ситуация до възстановяването на независимостта на Прибалтийските републики. [5]

През 1980-те са въведени новите политики на перестройка и гласност и политическите репресии в Съветския съюз биват спрени. В резултат на това по време на Августовския пуч в СССР декларацията от 20 август 1991 г. обявява възобновяването на независимата Естонска република. [6] На 6 септември 1991 г. СССР признава независимостта на Естония и страната е приета в ООН на 17 септември. [7]

След преговори в продължение на повече от три години, на 31 август 1994 г. частите на руската армия се оттеглят от Естония. Руската Федерация официално приключва военното си присъствие в Естония след като отстъпва контрола над ядрения реактор в Палдиски през септември 1995 г. Естония се присъединява към Европейския съюз през 2004 г. малко след като се присъединява към НАТО.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Frankowski, Stanisław. Legal reform in post-communist Europe. Martinus Nijhoff Publishers, 1995. ISBN 0-7923-3218-0. с. 84.
  2. ↑ а б Walker, Edward. Dissolution. Rowman & Littlefield, 2003. ISBN 0-7425-2453-1. с. 63.
  3. ↑ Talmon, Stefan. Recognition of Governments in International Law. Oxford University Press, 2001. ISBN 978-0-19-826573-3. с. 103.
  4. ↑ Aust, Anthony. Handbook of International Law. Cambridge University Press,, 2005. ISBN 0-521-82349-8. с. 26.
  5. ↑ Diplomats Without a Country: Baltic Diplomacy, International Law, and the Cold War by James T. McHugh, James S. Pacy, Page 2. ISBN 0-313-31878-6
  6. ↑ Miljan, Toivo. Historical Dictionary of Estonia. Scarecrow Press, 2004. ISBN 0-8108-4904-6.
  7. ↑ Europa Publications Limited. Eastern Europe and the Commonwealth of Independent States 1999. 1999. ISBN 1-85743-058-1. с. 333.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Estonian Sovereignty Declaration в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​