„Дерек енд Доминос“ Derek and the Dominos | |
Информация | |
---|---|
От | Лондон, Великобритания |
Създаване | Ню Йорк, САЩ |
Стил | Блус рок |
Активност | 1970 – 1971 |
Свързани изпълнители | Дилейни енд Бони, Дуейн Олман |
Членове | Ерик Клептън Боби Уитлок Карл Радъл Джим Гордън |
„Дерек енд Доминос“ в Общомедия |
„Дерек енд Доминос“ (на английски: Derek and the Dominos) е британска блус рок музикална група, просъществувала за кратко през 1970 – 1971 година.
Групата е основана от китариста и певец Ерик Клептън, заедно с Боби Уитлок (клавишни), Карл Радъл (бас китара) и Джим Гордън (ударни). Преди това четиримата свирят заедно в групата Дилейни и Бони.
Дерек енд Доминос издават само един студиен албум, Layla and Other Assorted Love Songs, значителен принос към който има и Дуейн Олман, китарист от групата Олман Брадърс Бенд. Албумът е посрещнат добре от критиката, но първоначално няма търговски успех. Едва през 1972 година, когато групата вече се е разпаднала, сингълът Layla постига успех в класациите. Layla and Other Assorted Love Songs често е определян като най-голямото постижение в кариерата на Ерик Клептън.
„Дерек енд Доминос“ се появява заради участието на нейните четирима членове в американско турне на соул групата „Дилейни енд Бони“.[1] То е организирано около дуета на Дилейни и Бони Брамлет с променлив ансамбъл от поддържащи музиканти. През лятото на 1969 година сред тях е „Блайнд Фейт“, просъществувалата за кратко супергрупа на Ерик Клептън и Стиви Уинуд. Клептън харесва относителната анонимност, която има с шоуто на „Дилейни енд Бони“, след свръхентусиазма на феновете, докато има собствена група.[2][3]
Заедно с бъдещите участници в „Дерек енд Доминос“ Боби Уитлок, Карл Радъл и Джим Гордън,[1] Клептън участва в турнето на „Дилейни енд Бони“ в Европа и Съединените щати между ноември 1969 година и март 1970 година.[4] Освен това цялата група му акомпанира в записания по това време негов дебютен солов албум Eric Clapton.[5][6][7] По това време няколко музиканти напускат шоуто, заради финансови противоречия.[6] Уитлок, припомняйки си трудностите с „Дилейни и Бони“, отбелязва честите караници между двамата и описва Дилейни като взискателен ръководител, подобно на Джеймс Браун.[8] Сред напусналите са Гордън и Радъл, които се присъединяват към турнето на Джо Кокър, но Уитлок остава с „Дилейни енд Бони“ още известно време.[6]
|