Дерекьой (вилает Лозенград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Дерекьой.
Дерекьой
Dereköy
— село —
Турция
41.9328° с. ш. 27.3667° и. д.
Дерекьой
Мармара
41.9328° с. ш. 27.3667° и. д.
Дерекьой
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина446 m
Население661 души (2011)
Пощенски код39000
Телефонен код0288

Дерекьой , още Дере кьой или Дерекьово (на турски: Dereköy), е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Странджа на 20 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), близо до границата с България.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Дерекьой е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Дерекьой (Dérékeui) е село с 360 домакинства и 1684 жители българи.[1] В 1877 година учителят в Дерекьой Иванчо Апостолов Македончето е арестуван за революционна дейност и изпратен на заточение.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 150 български екзархийски семейства или 634 души.[3]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Дерекьой силно пострадва. От 200 къщи остават неразрушени 68, училището е изгорено и 10 души са убити.[4]

В 1908 година следната дописка от Дерекьой е публикувана във вестник „Одрински глас“:

„ Нашето положение тук постоянно се влошава. Турските власти непрекъснато ни преследват и затварят. Защо мислите, само затова, че сме българи. От село Каракоч са затваряне 11 души, от Ковчаз затвориха Станко Мечката и освободиха го срещу 10 лири откуп. Ще ограбят и каракоченци, че това ще ги освободят. Турската власт от един месец насам започна една ловитба на всички по-заможни българи из Лозенградско. Разкарва ги до Одрин, ограбва ги и ги освобождава срещу големи откупи.[5] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Дерекьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Българското население на Дерекьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Иван Н. Кълбов от Дерекьой, деец на ВМОРО, подвойвода на Стоян Камилски в 1903 г.
Георги Хаджиатанасов
Родени в Дерекьой
  • Ангел Михайлов (1877 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Иван Варналиев[7]
  • Атанас Вълканов, подофицер от Българската армия, четник в четата на Михаил Герджиков в Одринско[8]
  • Атанас Стойчев Минчев, български комунист, роден на 22 януари 1899 година, член на БКП от 1924 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от февруари 1926 година, арестуван в 1937 година в Москва, освободен в 1940 година, завърнал се в България през 1945 година, на отговорна държавна работа, починал в 1950 година[9]
  • Атанас Христов (1872 – ?), български революционер и преподавател
  • Георги Попаянов (1881 – 1951), български революционер и деец на ВМОРО
  • Георги Хаджиатанасов (1879 – 1959), български революционер и деец на ВМОРО
  • Васил Николов Андонакев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина[10]
  • Васил Николов Биячев (1887 - 1917), македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 1 рота на Лозенградска партизанска дружина. Носител на бронзов медал „За заслуга“[11] Загинал през Първата световна война.[12]
  • Димитър Аянов (Димо Аянов, 1882 – 1952), български революционер и офицер
  • Димитър Биячев, деец на ВМОРО[13]
  • Иван Акиов (1875 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[7]
  • Иван Кълбов (1882 – 1947), български революционер, деец на ВМОРО
  • Михаил Вълчев Биячев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническата война[14]
  • Петко Бубулов, деец на ВМОРО, старши подофицер от Българската армия, четник на Лазо Лазов[13]
  • Петко Георгиев Аянов, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, горски стражар в Карнобат, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[15]
  • Петко Петров (1867 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[7]
  • Стойчо Аянов (1846 – 1929), български духовник и революционер
  • Тодор Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана[16]
  • Христо Тодоров, куруджия на селото, куриер на ВМОРО[17]
Починали в Дерекьой
Други
  • Иван Атанасов (Анастасов, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Дерекьой, родом от Карадере, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 14 воденска дружина[18]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново – Странджа. София, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 20.
  3. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  5. ↑ Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 4.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  7. ↑ а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  8. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 82, 96, 397.
  9. ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 193, л. 96
  13. ↑ а б Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 396.
  14. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 109
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  17. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 415.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.