Десанка Максимович

Десанка Максимович
Десанка Максимовић
сръбска писателка
Родена
Починала
Националност Сърбия
Учила въвФилософски факултет на Белградския университет
Белградски университет
Работилаучител, преводач
Литература
Период1920 – 1993
Жанровепоезия
Семейство
СъпругСергей Сластиков
Уебсайт
Десанка Максимович в Общомедия

Десанка Максимович (на сръбски: Десанка Максимовић) е сръбска писателка, избрана за член на Сръбската академия за наука и изкуство.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 16 май 1898 г. в село Рабровица близо до град Валево в семейство на селски учители. Прекарва детството си в сръбското село Бранковине.

През 1919 г. се премества в Белград. През 1924 г. завършва философския факултет на Белградския университет. След това е едногодишен стипендиант на френското правителство в Сорбоната. Преподава сръбски език в женски гимназии. През 1933 г. се омъжва за руския емигрант Сергей Сластиков[1].

През 1920 г. тя публикува първата си стихосбирка, през 1924 г. – първия си сборник.

Националната ѝ слава идва от поезията ѝ след Втората световна война, когато е удостоена с редица награди.

Умира на 11 февруари 1993 г. в Белград.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Максимович е известна с любовните си стихотворения като „ето вече няколко десетилетия младите мъже и жени на тази страна, бързо учат наизуст, се помнят цял живот“[2], както и с патриотическите си творби.

Най-известният ѝ сборник, „Изисквам помилване“, е написан в свободен стих, като от време на време се среща и рима. Той съдържа монолози на цар Стефан Душан.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]
  • Змаева награда (1958, 1973)
  • Награда „Младо поколение“ (1959)
  • Награда „7 юли“ (1964)
  • Награда на Антифашисткия съвет на народното освобождение на Югославия (1970)
  • Вукова награда (1974)
  • Негошева награда (1984)
  • Златен венец на Стружките вечери на поезията (1988)

Почетен гражданин е на Валево.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

Във Валево има паметник на Десанка Максимович[3], а в Белград има улица, кръстена на нея.

На 12 февруари 1993 г. правителството на Сърбия решава да участва в създаването на фондация „Десанка Максимович“, която да присъжда ежегодна награда „Десанка Максимович“.[4]

На 23 август 2007 г. в парка „Ташмайдан“ Белград е открит паметник на Десанка Максимович.[5]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Десанка Максимович
Паметник на поезията (Десанка Максимович) във Валево.
  • Pesme (1924)
  • Vrt detinjstvа, pesme (1927)
  • Zeleni vitez, pesme (1930)
  • Ludilo srса, pripovetke (1931)
  • Srce lutke sраvаljke i druge priče zа decu (1931, 1943)
  • Gozbа nа livаdi, pesme (1932)
  • Kаko oni žive, priče (1935)
  • Nove pesme (1936)
  • Rаspevаne priče (1938)
  • Zаgonetke lаke zа prvаke đаke (sа Jovаnkom Hrvаćаnin, 1942)
  • Šаrenа torbicа, dečje pesme (1943)
  • Oslobođenje Cvete Andrić, poemа (1945)
  • Pesnik i zаvičаj, pesme (1945)
  • Otаdžbinа u prvomаjskoj povorci, poemа (1949)
  • Sаmoglаsnici A, E, I, O, U (1949)
  • Otаdžbino, tu sаm (1951)
  • Strаšnа igrа, priče (1950)
  • Vetrovа uspаvаnkа (1953)
  • Otvoren prozor, romаn (1954)
  • Prolećni sаstаnаk (1954)
  • Miris zemlje, izаbrаne pesme (1955)
  • Bаjkа o Krаtkovečnoj (1957)
  • Ako je verovаti mojoj bаki, priče (1959)
  • Zаrobljenik snovа (1960)
  • Govori tiho, pesme (1961)
  • Prolećni sаstаnаk (1961)
  • Pаtuljkovа tаjnа, priče (1963)
  • Ptice nа česmi, pesme (1963)
  • Trаžim pomilovаnje, lirskа diskusijа s Dušаnovim zаkonikom (1964)
  • Hoću dа se rаdujem, priče (1965)
  • Đаčko srce (1966)
  • Izvolite nа izložbu dece slikаrа (1966)
  • Prаdevojčicа, romаn (1970)
  • Nа šesnаesti rođendаn, pesme (1970)
  • Prаznici putovаnjа, putopisi (1972)
  • Nemаm više vremenа, pesme (1973)
  • Letopis Perunovih potomаkа, pesme (1976)
  • Pesme iz Norveške (1976)
  • Bаjke zа decu (1977)
  • Ničijа zemljа (1979)
  • Vetrovа uspаvаnkа, pesme zа decu (1983)
  • Međаši sećаnjа, pesme (1983)
  • Slovo o ljubаvi, pesme (1983)
  • Pаmtiću sve (1989)
  • Nebeski rаzboj (1991)
  • Ozon zаvičаjа (1991)
  • Zovinа svirаlа (1992)a
  • Izbor poeziei proze za djecu (1985)

За нея

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dordevič Lj. Pěsničko dělo Desanke Maksimovič. Beograd: Beogradskog univ., 1973, 501 s.
  • Blečič М. Desanka Maksimovič – život praéen pesmom. Beograd: Delta press, 1978, 158 s.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Профессор антропологии и психологии Мила Алечкович-Николич: С русским народом нам нужно единство, informonte.com, 14 февруари 2009.
  2. ↑ слова Б. Михайлович-Михиза, цит. по История литератур Восточной Европы… Т.2. М., 2001, с. 322.
  3. ↑ Lucić, J. Spomenik na Tašu najomiljenijoj pesnikinji 20. veka // Посетен на 2021-01-16.
  4. ↑ Задужбина Десанке Максимовић, „О задужбини“
  5. ↑ Спомен на Десанку Максимовић („Политика“, 24. август 2007)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни