Деспот Баджович

Деспот Баджович Деспот Баџовић
деец на Сръбската пропаганда в Македония
Роден	1850 г. Крушево, Османска империя
Починал	30 ноември 1932 г. (82 г.) Владичин хан, Кралство Югославия

„Искрена реч на сърбомакедонците“, 1885

Деспот С. Баджов, приел името Деспот Баджович (на сръбски: Деспот Баџовић или Despot Badžović) e деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония.

Биография

Роден е 1850 година в град Крушево. Учи във ІІ отделение на семинарията в Белград, където става сърбоманин. В 1873 година започва да преподава в патриаршисткото основно училище в Битоля. На следната 1874 година издава „Буквар за српско-македонске основне школе“ на македонски говор, поради неразбирането на сръбския от страна на местните славянски деца в Македония, ставайки пионер на македонизма като преходен етап към сърбизацията на българите в Македония.^[1] В 1876 година сърбоманите Тодор Станкович от Ниш, Коста Шуменкович от Охрид и Баджович протестират пред Цариградската конференция, че включвала почти цяла „Стара Сърбия“ в Западната българска автономна област. По време на Руско-турската война заедно с Тодор Станкович, Милош Милоевич, архимандрит Сава Дечанац, Аксентие Хаджиарсич, Коста Шуменкович и Глигорие Чемерикич е в таен комитет в Ниш, който има за цел подпомагане на настъплението на сръбските войски и завладяване на територии в Западна България.^[2]

В 1878 година се изселва в Сърбия. В същата година издава в Белград книгата „Којој словенској грани припадају Словени у Горњој Албанији и у Македонији“, в която твърди, че македонските диалекти са наречие на сръбския език, а „по-съзнателните“ македонци се наричат „стари сърби“.^[3]

През 80-те години контактува с други изявени просръбски македонски дейци като Темко Попович.^[4] През април 1885 година признава че "българизмът в Македония е завладял почти навсякъде". В същата година издава „Искрена реч на сърбомакедонците“ (Искрена реч Србо-Македонцима), в която твърди:

„

...правилно би било Македония да се подели на три части. Тъй като северозападният дял на Македония е населен със славяни, които по народност са единствено сърби, южният дял на Македония е населен преобладаващо с гърци и принадлежи на гърците, а източната част на Македония е населена предимно със славяни, които по народност принадлежат към българите, или по-точно към българските славяни. Така в Македония имаме сърбомакедонци, българомакедонци и гъркомакедонци.[5]

“

Вижте също

• Стефан Баджов

Бележки

1. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 24.
2. Рад Србије на заштити државних и националних интереса у Македонији
3. Баџовић, Деспот. Којој словенској грани припадају Словени у Горњој Албанији и у Македонији, Београд, 1878, с.5 – 6
4. Деспот Баджович
5. Баџовић, Деспот. Искрена реч Србо-Македонцима. Београд, Тргвачка штампарија, 1885. с. 6. Посетен на 18 септември 2015.