Джани Ватимо

Джани Ватимо
Giani Vattimo
италиански философ и политик
2011 г.
Роден
Починал
Националност Италия
Учил вТорински университет
Философия
ЕпохаФилософия 20 век
ШколаКонтинентална философия, Феноменология
Интересихерменевтика, етика, политическа философия
Идеи„слабата мисъл“ (pensiero debole)
ПовлиянФридрих Ницше, Мартин Хайдегер, Ханс-Георг Гадамер, Ричард Рорти, Карл Льовит, Карл Маркс
ПовлиялРичард Рорти, Гавин Хайман, Лоренцо Фереро, Виктор Самуел Ривера
Уебсайт
Джани Ватимо в Общомедия

Джани Ватимо (на италиански: Gianteresio Vattimo, известен като Gianni Vattimo) е италиански философ и общественик с международна известност. Ватимо е измежду важните интерпретатори на Ницше и Хайдегер. Сред постоянните му теми са модерността, философската херменевтика (той минава за един от най-известните ученици на Гадамер) и постмодернизмът.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 януари 1936 година в Торино, Италия. Следва философия в местния университет, където между преподавателите му е Луиджи Парейсон, философ екзистенциалист. Дипломира се през 1959 г. и по-нататък специализира в Германия при Карл Льовит и Ханс-Георг Гадамер. От 1969 има професура в Торинския университет, най-напред по естетика, а по-късно по обща философия. Гостува като преподавател и в редица американски университети.

Бил е член на радикалната партия (Partito Radicale), на левите демократи и по-късно се присъединява към Комунистическата партия. От 1999 до 2004 г. и след 2009 е представител в Европейския парламент. Активно сътрудничи на медиите и по подобие на интелектуалци, като Умберто Еко или Бепе Севернини, е известен колумнист – пише за „Стампа“ и за „Унита“.

Книгите му са превеждани на английски и почти всички европейски езици.

Ватимо е католик и открит гей.[1] Умира от усложнения възникнали при Паркинсоново заболяване, от което страдал в последните години. [2]

Признание

[редактиране | редактиране на кода]
  • Награда „Хана Аренд“ (2002)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Джани Ватимо на националния гей парад, Комо, 1999 г.
Ватимо в Лима, Перу през 2010 г.
  • 1961 – Il concetto di fare in Aristotele, Torino: Giappichelli
  • 1963 – Essere, storia e linguaggio in Heidegger, Torino: Filosofia
  • 1967 – Ipotesi su Nietzsche, Torino: Giappichelli
  • 1968 – Schleiermacher, filosofo dell'interpretazione, Milano: Mursia
  • 1971 – Introduzione ad Heidegger, Roma-Bari
  • 1980 – Le avventure della differenza, Milano: Garzanti
  • 1985 – La fine della modernità, Milano: Garzanti
    • Краят на модерността: Нихилизъм и херменевтика в постмодерната култура. Прев. Тодор Петков и др. София: КХ, 2004, ISBN 954-587-094-X [3]
  • 1985 – Introduzione a Nietzsche, Roma-Bari: Laterza
  • 1989 – La società transparente, Milano: Garzanti
  • 1989 – Etica dell'interpretazione, Torino: Rosenberg & Sellier
  • 1990 – Filosofia al presente, Milano: Garzanti
  • 1994 – Oltre l'interpretazione, Roma-Bari-Laterza
  • 1996 – Credere di credere, Milano: Garzanti
  • 2001 – Vocazione e responsabilità del filosofo, Genova: Il Melangolo
  • 2002 – Tecnica ed esistenza. Una mappa filosofica del Novecento, Milano: Mondadori
  • 2002 – Dopo la cristianità. Per un cristianesimo non religioso, Milano: Garzanti
    • След християнството: За едно нерелигиозно християнство. Прев. от итал. Кристиан Кацори. София: КХ, 2006 ISBN 978-954-587-128-3
  • 2003 – Nichilismo ed emancipazione. Etica, politica e diritto, под редакцията на Сантяго Забала, Milano: Garzanti
    • Нихилизъм и еманципация: етика, политика, право. Прев. от итал. Кристиан Кацори, Тодор Петков. София: КХ, 2011 ISBN 978-954-587-159-7 [4][5]
  • 2004 – Il socialismo ossia l'Europa, Trauben
  • 2005 – Il Futuro della Religione, в съавторство с Ричард Рорти. Под редакцията на Сантяго Забала, Milano: Garzanti
  • 2006 – Verità o fede debole? Dialogo su cristianesimo e relativismo, в съавторство с Рене Жирар. A cura di P. Antonello, Transeuropa Edizioni
  • 2007 – After the Death of God, в съавторство с Джон Капуто, Columbia University Press
  • 2009 – Addio alla Verità, Meltemi
  • 2011 – Magnificat. Un'idea di montagna, Vivalda
  • 2011 – Hermeneutic Communism: From Heidegger to Marx, в съавторство със Сантяго Забала, Columbia University Press[7][8]
  • 2012 – Della realtà, Milano: Garzanti
  • 2014 – Comunismo ermeneutico: Da Heidegger a Marx, в съавторство със Сантяго Забала, Garzanti, Milano
  • 2018 – Essere e dintorni, La Nave di Teseo, Milano
  • 2021 – Scritti filosofici e politici, La Nave di Teseo, Milano

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Simmonetta Fiori, Gianni Vattimo: „Confesso che ho vissuto di passioni“, repubblica.it, 17 март 2016.
  2. ↑ Martina Esposito, Muore Gianni Vattimo
  3. ↑ Ясен Андреев, „Слабата мисъл на Ватимо“, рец. в „Култура“, бр. 31, 16 септември 2005 г.
  4. ↑ Амелия Личева, „Между философията и политиката“, рец. в „Литературен вестник“.
  5. ↑ Станимир Панайотов, „Нихилизъм или нищо“, рец. в „Литературен клуб“, 24 април 2012 г.
  6. ↑ Амелия Личева, „Отваряне в разни посоки“, рец. в „Култура“, бр. 43, 9 декември 2005 г.
  7. ↑ E. M. Иванов, Някои го предпочитат херменевтичен от блога Свободно творчество.
  8. ↑ Колекция от текстове по повод книгата: Mazzini S., Glyn-Williams, O. (Eds.) Making Communism Hermeneutical: Reading Vattimo and Zabala, Springer, 2017

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни