Джасим

Джасим جاسم
— Град —
Джасим 32.992222, 36.06
Страна	Сирия
Надм. височина	747 m
Население	31 683 души (2004)
Часова зона	UTC+2:00

Джасим (на арабски: جاسم) е град в Южна Сирия, административно част от мухафаза Дараа. Намира се на 41 километра северно от Дараа и е близо до градовете Науа на юг, Кафр Шамс на север, Инкхил на североизток и ал-Хара на северозапад. При преброяването от 2004 г. на Централното статистическо бюро (CBS), Джасим има население от 31 683 души.^[1]

История

Късна античност

Смята се, че Джасим е Гашмаи, място, споменато в Мозайката от Рехов като град в околностите на Науа.

През византийския период Джасим е седалище на монофизитската църква през 570 г. Той е контролиран и населен от арабите Гасаниди, васално на Византийската империя.^[2] В града има пет манастира, свързани с монофизитите.^[3] Гасанидският цар Ну'ман е погребан между Джасим и близката Тубна.

Средновековие

Арабският историк ал-Масуди от 10-ти век пише, че Джасим принадлежи на Дамаск и се намира „между Дамаск и провинция Йордания, в област, наречена ал-Хаулан. Джасим е на няколко км от ал-Джабия и от територията на Науа , където е пасището на Йов."^[4]

Джасим е посетен от арабския географ Якут ал-Хамауи в началото на 13-ти век по време на управлението на Аюбидите. Ал-Хамауи пише, че мястото е кръстено на "Джасим, син на Ирам ибн Сам (Шем) ибн Нух (Ной), който го посети по време на разрушаването на Вавилонската кула." Освен това той отбелязва, че Джасим е град в провинция Дамаск, „разположен на 8 левги от Дамаск, отдясно на главния път за Табария (Тиберия).“

Oсмански период

През 1596 г. Джасим се появява в османските дефтери, намирайки се в нахия Джейдур в санджак Хауран. Има изцяло мюсюлманско население, състоящо се от 28 домакинства и 14 ергени. Селяните плащат данък от 40% върху пшеницата, ечемика и летните култури; общо 11 300 акчета. Половината от приходите отиваt за вакъф.^[5]

Много от жителите на близкия ал-Хара произхождат от Джасим.^[6] Видният арабски социалистически лидер от 20-ти век Акрам Хаурани произлиза от племето, чиито членове се заселват в Хомс.^[7] През 1870-те години Готлиб Шумахер отбелязва, че Джасим е едно от най-големите села в региона с население от 1000 души, живеещи в 215 колиби. Той съобщава, че е открил няколко древни останки, особено каменни кръстове от византийската епоха.^[8]

Сирийска гражданска война

Джасим е един от първите градове, които участват в мащабните протести срещу правителството през 2011 – 2012 г. на 18 март 2011 г.^[9] На 1 април 2012 г. четирима войници от сирийската армия са убити при сблъсъци с бунтовнически въоръжени лица от Свободната сирийска армия в Джасим според Сирийската обсерватория за правата на човека. На 15 януари 2014 г. бунтовниците контролират Джасим.^[10] На 17 юли 2018 г. сирийската армия си възвръща града.^[11]

Източници

1. General Census of Population and Housing 2004. Syria Central Bureau of Statistics (CBS). Daraa Governorate.
2. Shahid, 2002, pp. 228-229.
3. Shahid, 2002, p. 184
4. le Strange, 1890, p. 463.
5. Hütteroth and Abdulfattah, 1977, p. 207.
6. Schumacher, 1897, p. 190.
7. Batatu, 1999, p. 370
8. Schumacher, 1897, p. 194.
9. Sterling, Joe. Daraa: The spark that lit the Syrian flame. CNN. 2012-03-01.
10. Assad fails to break Syrian stalemate despite rebel infighting // Financial Times. Посетен на 25 October 2014.
11. Breaking: Syrian Army captures one of the largest towns in #Daraa // Al-Masdar News. Архивиран от оригинала на 17 July 2018. Посетен на 17 July 2018.

Литература

• Batatu, H. Syria's peasantry, the descendants of its lesser rural notables, and their politics. Illustrated. Princeton University Press, 1999.
• Hütteroth, W.-D., Abdulfattah, K. Historical Geography of Palestine, Transjordan and Southern Syria in the Late 16th Century. Erlanger Geographische Arbeiten, Sonderband 5. Erlangen, Germany: Vorstand der Fränkischen Geographischen Gesellschaft, 1977. ISBN 3-920405-41-2.
• Le Strange, G. Palestine Under the Moslems: A Description of Syria and the Holy Land from A.D. 650 to 1500. Committee of the Palestine Exploration Fund, 1890.
• Schumacher, G. Notes from Jedur // Quarterly Statement - Palestine Exploration Fund 29. 1897. с. 190–195.
• Shahid, I. Byzantium and the Arabs in the Sixth Century: pt. 1, Toponymy, Monuments, Historical Geography, and Frontier Studies. Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2002. ISBN 0884022145.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jasim в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​