Джеймс Патрик Mалори | |
ирландско-американски историк, археолог и индоевропеист | |
Роден |
1945 г.
|
---|---|
Учил в | Калифорнийски университет – Лос Анджелис |
Работил | Университет на Белфаст |
Джеймс Патрик Mалори (на английски: James Patrick Mallory) (роден 1945 г.) е ирландско-американски археолог и индоевропеист. Малори е почетен професор в кралския университет, Белфаст,[1] член на Ирландската кралска академия[2] и главен редактор на Списание за индоевропейски изследвания[3] и „Еманиа: Бюлетин на изследователска група Наван (Белфаст)“.[4]
Роден през 1945 г. в Белфаст,[5] Малори получава бакалавърска степен по история от Западния колеж в Калифорния през 1967 г.,[6] след това служи три години в американската армия. Получава докторска степен по индоевропейски изследвания в Калифорнийския университет в Лос Анджелис през 1975 г.[7] Заема няколко позиции след 1977 г. в кралския университет на Белфаст, става професор по праисторическа археология през 1998 г.
Научните изследвания на професор Малори са фокусирани върху ранния неолит и бронзовата епоха в Европа, проблема за прародината на индоевропейците и археологията на ранната Ирландия. Той поддържа интегративния подход към тези въпроси, сравняващ литературни, лингвистични и археологически доказателства за решаване на историческите загадки.
Едно от последствията на предпочитания от проф. Mалори интегративен подход е, че той е силно критичен към Анатолийската хипотеза за произхода на индоевропейците, поддържана от Колин Ренфрю, която локализира прародината на това езиково семейство през началото на неолита в Мала Азия и свързва разпространението му с разпространението на селското стопанство. Ключов елемент на неговата критика е енергичната му защита на езиковата палеонтология като валиден инструмент за решаване на проблема за прародината на индоевропейците, твърдейки, че Ренфрю е скептичен към този инструмент именно защото той предлага най-силното доказателство срещу неговия собствен модел. Книгата на Малори в съавторство с Д. К. Адамс, озаглавена „Оксфордско въведение в прото-индоевропейците и техния свят“ (Oxford University Press 2006) излага цялостен разказ на реконструирания прото-индоевропейски език и оценка на това, какво може да заключи за обществото, което е говорило този език.
|