Джеймс ФицДжеймс, херцог на Бъруик

Джеймс ФицДжеймс, херцог на Бъруик
Jacques Fitz-James
английски благородник, маршал на Франция
Роден
Починал
12 юни 1734 г. (63 г.)
Учил вНационално военно училище
Парижки университет
Герб
Семейство
БащаДжеймс II
МайкаАрабела Чърчил
Братя/сестриАнна
Мария II Стюарт
Джеймс Франсис Едуард Стюарт
ДецаДжеймс Фиц-Джеймс Стюърт, 2-ри Херцог на Беруик
Джеймс ФицДжеймс, херцог на Бъруик в Общомедия

Джеймс ФицДжеймс, първи херцог на Бъруик (на английски: James FitzJames, 1st Duke of Berwick, на френски: Jacques Fitz-James, duc de Berwick; * 21август 1670, † 12 юни 1734) е незаконен син на английския крал Джеймс ІІ, който по-късно минава на френска служба и става маршал на Франция.

Младежки години

[редактиране | редактиране на кода]
Джеймс, херцог на Бъруик (худ. Годфри Нелър)

Джеймс ФицДжеймс[1] е син на Джеймс ІІ и Арабела Чърчил, сестра на бъдещия голям английски генерал херцог Марлборо.[2] Той е роден във френския град Мулен много преди баща му да заеме трона. Учи във френски колежи, включително йезуитски и е възпитан строго в католическата вяра.

Още юноша, той придружава Шарл дьо Лорен (Карл V Лотарингски) във войната с Османската империя и присъства при обсадата на Буда през 1686.[3] На следващата година участва във Втората битка при Мохач, в резултат на което е превърнат от баща си в херцог на Бъруик – най-северното градче в Англия, край устието на река Туийд.

Славната революция

[редактиране | редактиране на кода]

Краткото управление на баща му приключва през 1688 г. с т. нар. Славна революция. Тогава холандският щатхалтер Вилем ІІІ (известен повече като Уилям ІІІ) нахлува в Англия по покана на парламента и влиза в Лондон, а Джеймс ІІ бяга в Ирландия. Синът му го придружава, като взема участие в разразилата се впоследствие война между католици и протестанти. Участва в битката при Бойн,[4] където командва армейска част, свален е от коня и едва не е убит. Поражението принуждава Джеймс ІІ да отплава за Франция, за да търси помощ от Луи ХІV, докато херцогът на Бъруик остава с католическите войски до падането на Лимерик през 1691 г.

На служба при Луи ХІV

[редактиране | редактиране на кода]

Смелостта и безспорните военни заложби на младия човек вече са направили впечатление в Европа. Когато той се появява във Франция, с пълна сила бушува Деветгодишната война. Кралят-слънце веднага го назначава на висок пост в армията си във Фландрия под командата на маршал дьо Люксамбур. Там Бъруик (наричан в новата си родина Бервик) заслужава доверието, което му е оказано. Участва в битката при Щайнкирк и има принос за поражението на Уилям ІІІ. През 1693 г. обаче е пленен при Неервинден[5] и откупен за 30 000 флорина. Заради подкрепата за каузата на баща му английският парламент го лишава от титлите му, въпреки че той остава известен именно като херцог на Бъруик.

Фелипе V прави Джеймс ФицДжеймс херцог на Лирия и Херика след битката при Алманса.

По време на Войната за испанското наследство Бъруик командва своя армия във Фландрия (1704), но не води решителни сражения. Скоро след това е прехвърлен на фронта в Италия и успява да превземе Ница. Заради това той е издигнат от Луи ХІV до най-високия военен чин във Франция – маршал (1706). Още същата година се налага да отиде в Испания, където каузата на Бурбоните е поставена под въпрос. Френският кандидат за испанския престол Филип д'Анжу (Фелипе V) е прогонен от Мадрид от англо-португалски войски и моли за помощ. Бъруик успява да го върне в столицата, след което постига най-големия успех в кариерата си – победата над англичаните при Алманса (25 април 1707). Тази битка има големи последици: след нея австрийският претендент Карлос ІІІ (ерцхерцог Карл) е притиснат в Каталония и повече никога не успява да заплаши сериозно позициите на Бурбоните.[6]

Двамата крале отрупват победителя с титли. Фелипе V го прави херцог на Лирия и Херика, а Луи ХІV – херцог на Фиц-Джеймс. Англичанинът е прехвърлен отново във Фландрия, без да успее да повлияе на събитията. Той закъснява да се намеси при поражението на маршал Вандом при Ауденарде, както и при капитулацията на маршал Буфлер в Лил. Така славата му започва да увяхва, но нов шанс за изява идва в края на войната. През 1714 г., когато договорът от Утрехт вече е факт, войските на Бурбоните обсаждат Барселона. Бъруик поема командването на обсадата и я довежда до успешен край.[7] Така цяла Испания пада под властта на Фелипе V. Наградата за маршала е почетният орден на златното руно.

Последни години

[редактиране | редактиране на кода]
Герб на херцозите Фиц-Джеймс (според якобитската система)

През 1715 г. законният наследник на Джеймс ІІ Джеймс-Едуард организира първото въстание на якобитите, което има за цел да възстанови Стюартите на английския престол. Той настойчиво кани полубрат си Бъруик да оглави армията му, защото вече се е прославил като опитен военачалник. Херцогът не само че отказва (заради което якобитите никога не му прощават), но и предупреждава претендента, че каузата му е опасна авантюра. Както се вижда от събитията, той се оказва прав.

Междувременно възниква съвсем нова ситуация. Властта във Франция попада у регента Филип ІІ Орлеански. Фелипе V недоволства, тъй като има по-големи права да управлява от името на малкия наследник на Краля-слънце, Луи ХV. Той заговорничи против регента, затова когато Испания напада Сардиния и Сицилия, отнети ѝ от Австрия и Савоя, Франция не я подкрепя. Тя влиза в съюз с Англия, Холандия и Австрия и така започва войната на четворния съюз. Една от мерките да се спре Испания е френското нахлуване в северните ѝ провинции. Именно Бъруик го осъществява.

В началото на войната за полското наследство (1733 – 1738) Бъруик е сред най-авторитетните военачалници на Франция. Той поема командването на рейнската армия и превзема град Кел. На 12 юни 1734 г. обаче, по време на обсадата на Филипсбург, загива от оръдеен снаряд.[8]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Херцогът на Бъруик се жени два пъти:

  • за Хонора Бърк (1674 – 1698), вдовица на якобитския генерал Патрик Сарсфилд. Сватбата се състои през 1695 г. в Сен Жермен, а детето на Сарсфилд Джеймс Бъруик признава като свой син. Те имат и друг син – Джеймс-Франсис, който наследява титлите на баща си.[9]
  • за Ан Бълкли, дъщеря на човека, грижил се за домакинството на Джеймс ІІ. Тази сватба става през 1700 г. в Париж и води до дълъг и щастлив брак. От него се раждат 13 деца: осем синове и пет дъщери.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Фамилията Фицджеймс означава буквално „незаконен син на Джеймс“, виж Александър Стоянов, Джеймс Фицджеймс – един дълъг живот във война, на сайта Chronicle.bg
  2. ↑ Арабела Чърчил е метреса на Джеймс седем или осем години и му ражда четири деца, доживели зряла възраст. Джеймс ФицДжеймс е второто, виж Jock Haswell, James II: soldier and sailor, New York 1972, p. 168
  3. ↑ James Fitzjames duke of Berwick Архив на оригинала от 2019-12-28 в Wayback Machine., на сайта The Spanish Succession, параграф 1.3.
  4. ↑ Haswell, James II..., p. 296
  5. ↑ James Fitzjames duke of Berwick Архив на оригинала от 2019-12-28 в Wayback Machine., на сайта The Spanish Succession, параграф 3.2.
  6. ↑ A. D. Francis, The First Peninsular War 1702 – 1713, New York 1975, p. 245 и сл.
  7. ↑ John A. Lynn, The wars of Louis XIV 1664 – 1714, London 1999, p. 358
  8. ↑ James Fitzjames, duke of Berwick-upon-Tweed, Encyclopaedia Britannica
  9. ↑ Родът, започнат от Джеймс ФицДжеймс продължава и до днес без прекъсване, виж по-подробно The Family of the Dukes of Berwick, на сайта The Jacobite Heritage