Джереми Кларксън

Джереми Кларксън
Jeremy Clarkson
Джереми Кларксън, 2006 г.
Джереми Кларксън, 2006 г.
Роден11 април 1960 г. (64 г.)
Професияписател, водещ, журналист
BBC, The Sun, The Sunday Times
Националност Англия,
 Великобритания
Уебсайт
Джереми Кларксън в Общомедия

Джереми Чарлз Робърт Кларксън (на английски: Jeremy Clarkson) е британски телевизионен водещ, журналист, писател и автомобилен специалист. Известен е с ролята си на водещ в предаването Top Gear по Би Би Си, където си партнира с Ричард Хамънд и Джеймс Мей. Пише също така статии за седмичниците The Sunday Times и The Sun.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Джереми Чарлз Робърт Кларксън е роден на 11 април 1960 г. в английското градче Донкастър, графство Южен Йоркшир. Баща му Едуард Гренвил Кларксън е пътуващ търговец, а майка му Шърли Габриел Уорд е учителка. Занимават се с търговия на калъфчета за чайници и когато записват сина си в списъците за прием в частно училище, нямат представа дали ще успеят да платят таксата му. Когато е на 13 години обаче, родителите му започват да произвеждат плюшени мечета Падингтън, които жънат голям успех и благодарение на които семейството има средства да изпрати сина си в училището „Хил Хаус“, а по-късно и в „Рептън“, откъдето Кларксън обаче бива изключен заради „пиене, пушене и цялостно непристойно поведение“.

Като дете участва в радио програмата на Би Би Си „Детски час“ (Children’s hour).

Започва кариерата си като местен журналист в Северна Англия и през 1988 г. се издига до водещ на предаването „Топ Гиър“. От средата на 90-те години е всепризната обществена личност като все по-често се появява на малкия екран в собствени телевизионни предавания или като гост в други. Освен автомобилните предавания, Кларксън продуцира телевизионни издания и пише книги за история и инженерство. От 1998 до 2000 г. се излъчва собственото му предаване „Кларксън“.

Първият му неуспешен брак е през 1989 г. с Александра Джеймс, която го напуска след шест месеца заради един от приятелите му. През 1993 г. се жени за мениджърката си Франсис Кейн и понастоящем живеят в Чипинг Нортън с трите си деца. Втората му съпруга, известна с това, че го обсипва с подаръци под формата на автомобили или автомобилни принадлежности, му купува и Мерцедес-Бенц 600.

През 2004 г. Кларксън е поканен да участва в предаването на BBC Who Do You Think You Are?, за да разследва историята на рода си, включително и на пра-пра-прадядо си Джон Килнър, изобретател на буркана тип „Килнър“.

Според някои източници Кларксън подава молба за развод през април 2014 г. и има връзка с Филипа Сейдж, колега от „Топ Гиър“. Любима рок банда на телевизионния водещ е „Дженезис“.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Хумористичният му, но хаплив език и стил на писане често провокират публично внимание. Думите и действията му, както в личния живот, така и на екрана в „Топ Гиър“ предизвикват остра критика от медии, политици и широката публика. В личното му токшоу например отличителна характеристика са обидите на водещия, отправени към Уелс. Кларксън поставя триизмерна карта на Уелс в микровълнова фурна и я включва, като след това защитава позицията си с думите: „Сложих Уелс във фурната, защото Шотландия нямаше да се побере.“ По подобен начин Кларксън премахва САЩ от една карта и преименува останалото празно пространство на „Южноканадско море“.

Първо професионално занимание на Кларксън е подпомагането на семейния бизнес с продажбата на плюшени мечета Падингтън, а по-късно започва стаж като журналист в изданието Rotherham Advertiser. Пише също и за Rochdale Observer, Wolverhampton Express and Star, Lincolnshire Life и други.

През 1984 г. Кларксън основава Автомобилна информационна агенция, в която заедно с колегата си журналист Джонатан Джил прави пробни кръгчета с различни автомобили за местни вестници и автомобилни списания. Оттогава често пише статии и за списанието „Топ Гиър“ още с първото му публикуване през 1993 г. И до днес пише статии и за седмичниците The Sunday Times и The Sun.

Автор е на няколко хумористични книги за коли и други тематики. Много книги са сборници от статии, които пише за The Sunday Times. На български език е излязла „Светът според Кларксън“ (изд. „Вакон“, 2014).

Началната сцена на предаването The Grand Tour, 2016.

Името на Кларксън е свързвано най-вече с автомобилното телевизионно предаване „Топ Гиър“, в което е водещ от 1989 г. През 2002 г., след кратка почивка, предаването стартира отново в различен формат и оттогава печели множество телевизионни награди. Днес „Топ Гиър“ е едно от най-гледаните предавания по BBC 2 и е излъчвано в над 100 страни по цял свят.

Въпреки склонността му да кара с висока скорост и влечението му към бързите коли, шофьорската книжка на Кларксън е чиста. Той обаче далеч не се стреми да скрие страстта си. В статия в The Sunday Times през ноември 2005 г. по отношение на модела Bugatti Veyron той пише: „При скорошно пътуване с кола в Европа отчаяно желаех да развия възможно най-високата скорост, но пътят свърши тъкмо когато скоростомерът посочи 240 км/ч.“ А след това отново в същата статия: „От позицията зад волана на Veyron Франция изглежда като с размер на малък кокосов орех. Не мога да ви опиша колко бързо преминах през територията ѝ онзи ден. Просто защото няма да ми повярвате.“

През 2007 г. Кларксън печели специално признание по време на Наградите на Националната телевизия. През същата година се съобщава и че водещият печели 1 милион долара на година за участието си в Топ Гиър и допълнителен милион и седем хиляди от своите книги, филми и статии във вестниците. Заедно с колегата си Джеймс Мей за първи път в историята достигат Северния магнитен полюс с кола, а подвигът им е излъчен в Top Gear: Polar Special. През 2008 г. Кларксън понася леки наранявания на краката си и едната си ръка в сблъсък с тухлена стена при заснемането на 12-и сезон на „Топ Гиър“.

Освен в телевизията Кларскън се появява и в британското издание на филма на Дисни Пиксар „Колите“, където озвучава героя Харв, агент на протагониста Маккуин Светкавицата.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Jeremy Clarkson's Motorworld. BBC Books, 1996 (преизд. Penguin Books, 2004)
  • Clarkson on Cars. Virgin Books, 1996 (преизд. Penguin Books, 2004)
  • Clarkson's Hot 100. Virgin Books, 1997 (преизд. Carlton Books, 1998)
  • Planet Dagenham. Andre Deutsch, 1998 (преизд. Carlton Books, 2006)
  • Born to be Riled. BBC Books, 1999 (преизд. Penguin Books, 2007)
  • Jeremy Clarkson on Ferrari. Lancaster Books, 2000 (преизд. Salamander Books, 2001)
  • The World According to Clarkson. Icon Books, 2004 (преизд. Penguin Books, 2005)
  • I Know You Got Soul. Michael Joseph, 2005 (преизд. Penguin Books, 2006)
  • And Another Thing...: The World According To Clarkson Volume 2. Michael Joseph, 2006 (преизд. Penguin Books, 2007)
  • Don't Stop Me Now!!. Michael Joseph, 2007 (преизд. Penguin Books, 2008)
  • For Crying Out Loud!: The World According To Clarkson Volume 3. Michael Joseph, 2008 (преизд. Penguin Books, 2009)
  • Driven To Distraction. Michael Joseph, 2009 (преизд. Penguin Books, 2010)
  • How Hard Can It Be?: The World According To Clarkson Volume 4. Michael Joseph, 2010 (преизд. Penguin Books, 2011)
  • Round The Bend. Michael Joseph, 2011 (преизд. Penguin Books, 2012)
  • The Top Gear Years. Penguin Books, 2012 (преизд. 2013)
  • Is It Really Too Much To Ask?: The World According To Clarkson Volume 5. Penguin Books, 2013 (преизд. 2014)
  • What Could Possibly Go Wrong.... Penguin Books, 2014 (преизд. 2015)
  • As I was saying...: The World According To Clarkson Volume 6. Penguin Books, 2015
На български език
  • „Светът според Кларксън“. София: Вакон, 2014, 384 с.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни