Джери Хънтър Jerry Hunter | |
Роден | 13 януари 1965 г. |
---|---|
Професия | писател, университетски преподавател |
Националност | САЩ |
Активен период | 2000 – |
Жанр | исторически роман, детска литература, документалистика |
Тема | история на Уелс, американската гражданска война |
Джери Хънтър (на английски: Jerry Hunter) е американски учен и писател на произведения в жанра исторически роман, детска литература и историческа документалистика. Пише на уелски език и ентусиазиран защитник на уелския език и литература.[1][2][3][4]
Джери Хънтър е роден на 13 януари 1965 г. в Синсинати, Охайо, САЩ. Следва английска филология и получава бакалавърска степен от университета на Синсинати, където се запознава с уелската литература. После учи уелски език в интензивен курс в Университетът на Уелс в Лампитър, а след това получава магистърска степен по уелска филология и философия от Университет Аберистуит.[1][2][3]
След дипломирането си се връща в Синсинати и работи като учител, помага във фермата на баща си и като служител на Грийнпийс. Получава докторска степен от Харвардския университет след изучаване на келтски езици и литература. После известно време изнася лекции в университета преди да се върне в Уелс. Преподава в Кардифския университет и в Университета в Бангор от 2003 г., където е професионален заместник-канцлер.[4] Основател е на групата за натиск „Общество“ и е бивш редактор на литературното периодично издание на Уелската академия Taliesin.[1]
Първата му книга „Английският второкурсник“ (Soffestri'r Saeson) е издадена през 2000 г. Тя е сборник от пет научни есета, изследващи как историографията и идентичността на уелската нация са отразени в литературата на Тюдорите с позоваване на хрониката на Елис Гърфид и стихотворенията на Дафид Луид от Матафарн, както и използването на пророчеството като политическа пропаганда в епохата. Книгата е номинирана за наградата Книга на годината в Уелс през 2001 г.[1]
Следваща му книга „Прахът на нациите“ (Llwch Cenhedloedd) от 2003 г. Тя представя историята на американската гражданска война въз основа на доказателства на уелски език – писма и други материали, написани и публикувани на уелски от двете страни на Атлантика. Книгата печели наградата Книга на годината в Уелс през 2004 г.[1][2]
Първият му роман за юноши „Конят от облаците“ (Ceffylau'r Cymylau) е издаден през 2010 г. Той е съвременен преразказ на средновековната легенда за уелския бард Мирдин Уилт и сестра му Гуендид.[1][4]
Същата година е публикуван и романа му „Вечеря“ (Gwenddydd), който представя драматичната история на връзката между войник и медицинска сестра и ужасите от преживяванията им по време на Втората световна война. Романът печели медал за проза от Националния фестивал „Айстедфод“ на Уелс за 2010 г.[1][2][4]
През 2014 г. е издаден романът му „Тъмният регион“. Той е исторически роман, в който събитията се развиват по време на английската гражданска война и горите на Северна Америка, едно от най-бурните времена в историята на Британските острови, както политически, така и религиозни.[1][4]
Романът му „Остров Фадог“ (Ynys Fadog) е исторически епос за развитието на една уелска общност в Америка в периода от 1818 до 1937 г. – от времето на осемнадесети век до президентството на Франклин Делано Рузвелт и Голямата депресия от 30-те години.[1][2]
Заедно с академичната и писателската си дейност участва като автор за три документални сериала за Уелската телевизия 4 (S4C), като един от тях, „Уелсците от Гражданската война в Америка“ печели наградата BAFTA.[2]
Джери Хънтър живее със семейството си в Бангор.[1]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jerry Hunter в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|