Джефри Уилкинсън

Джефри Уилкинсън
Geoffrey Wilkinson
английски химик

Роден
Починал
Лондон, Великобритания

Националност Великобритания
Учил вИмперски колеж Лондон
Работилхимик
Научна дейност
Областнеорганична химия
Работил вКалифорнийски университет, Бъркли
Харвардски университет
Имперски колеж в Лондон
НаградиНобелова награда за химия (1973)
Кралски медал (1981)
Медал Дейви (1996)
Семейство
СъпругаЛиса Сьолвер
Деца2
Джефри Уилкинсън в Общомедия

Сър Джефри Уилкинсън (на английски: Geoffrey Wilkinson) е английски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1973 г. Той работи в областта на неорганичната химия и катализата на преходните метали.[1][2]

Уилкинсън е роден в село Спрингсайд близо до Тодморден, в западната част на Йоркшър, Англия. Той е най-голямото от три деца. Баща му Хенри Уилкинсън е бояджия, а майка му работи в местната фабрика за памук. Жената на единия от чичовците му, който е органист и диригент, е от семейство, притежаващо малко химическо предприятие за производство на магнезиев сулфат и натриев сулфат за фармацевтичната индустрия. Именно от там тръгва интересът на Уилкинсън към химията.[3]

Той учи в местното начално училище, а през 1932 г. печели стипендия и се записва в граматическо училище. Учителят му по физика там, Люк Сътклиф, е преподавал и на нобеловия лауреат по физика Джон Кокрофт. През 1939 г. получава кралска стипендия, за да учи в Имперския колеж в Лондон. Завършва през 1941 г., а през 1946 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Някои физико-химични наблюдения върху хидролизата в хомогенна парна фаза“.[3]

През 1942 г. професор Фридрих Панет набира млади химици за проект по ядрена енергетика. Уилкинсън се включва и е изпратен в Канада, където се заселва в Монреал до 1946 г. През следващите четири години работи с професор Глен Сиборг в Калифорнийския университет, Бъркли, основно върху ядрената таксономия. След това става сътрудник и на Масачузетския технологичен институт и започва да се връща към първите си студентски интереси – комплекси от лиганди на преходни метали.

От септември 1951 г. до декември 1955 г. работи в Харвардския университет, а след няколко месеца почивка в Копенхаген се завръща в Англия. В Харвард той работи по функциите на възбуждане на протони в кобалт и започва да работи по алкените. През юни 1955 г. е назначен за ръководител на отдела по неорганична химия към Имперския колеж в Лондон, като след това работи почти само по комплексите от преходни метали.

Уилкинсън популяризира катализатора на Уилкинсън RhCl(PPh3)3 (където Ph е фенил) при каталитичното хидрогениране. Той открива структурата на фероцена. Катализаторът на Уилкинсън се използва промишлено при хидрогенирането на алкени до алкани.[4][5]

От 1952 г. Уилкинсън е женен за Лиса Сьолвер, от която има две дъщери.[6]

През 1965 г. е избран за член на Британското кралско научно дружество. През 1973 г. Уилкинсън е награден с Нобелова награда за химия (заедно с Ернст Ото Фишер) като признание за работата му по металоорганичната химия.[3] През 1976 г. е посветен в рицарство.[7]

Умира на 26 септември 1996 г. в Лондон.

  1. Sir Geoffrey Wilkinson 1921−1996 IN MEMORIAM // Inorganic Chemistry 35 (26). 1996. DOI:10.1021/ic961299i. с. 7463 – 7464.
  2. Geoffrey Wilkinson Patents // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2019-07-23.
  3. а б в Geoffrey Wilkinson – Biographical // The Nobel Prize. Посетен на 23 юли 2019.
  4. Jardine, F.H. The Contributions of Sir Geoffrey Wilkinson, F.R.S., (1921 – 1996) to Rhodium Chemistry // Rhodium Express 16. 1996. с. 4 – 10. Архивиран от оригинала на 2022-06-23.
  5. Osborn, J. A. и др. The Preparation and Properties of Tris(triphenylphosphine)halogenorhodium(I) and Some Reactions Thereof Including Catalytic Homogeneous Hydrogenation of Olefins and Acetylenes and Their Derivatives // Journal of the Chemical Society A. 1966. DOI:10.1039/J19660001711. с. 1711 – 1732.
  6. Sir Geoffrey Wilkinson. 14 July 1921 – 26 September 1996 – rsbm.1999.0103
  7. Sir Geoffrey Wilkinson // Encyclopædia Britannica, 10 юли 2019. Посетен на 23 юли 2019.