Джоан Съдърланд

Джоан Съдърланд
Joan Sutherland
австралийска певица
Родена
Починала
ПогребанаМонтрьо, Швейцария
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал[1]
Глассопран,[1] колоратурен сопран, мецосопран
Активностот 1947 г.
Лейбъл„Дека Рекърдс“
Участник вAustralian Academy of the Humanities
Семейство
СъпругРичард Бонинг (1954 – 2010)
Деца1
Уебсайт
Джоан Съдърланд в Общомедия

Дейм Джоан Съдърланд (на английски: Dame Joan Sutherland) е австралийска оперна певица, драматичен колоратурен сопран.

Родена на 7 ноември 1926 г. в Сидни, Австралия, тя е известна с перфектните си високи ноти, абсолютна техника и заслугите си за възраждането на белкантото. Командор на Ордена на Британската империя (CBE, 1961), компаньон на Ордена на Австралия (AC, 1975), дама-командор на Ордена на Британската империя (DBE, 1979), носител на Ордена за заслуги (OM, 1991), носител на Специалната почетна награда на Кенеди център за изключителни постижения (2004).

Джоан Съдърланд е сред най-забележителните оперни певици на 20 век. В англоезичните среди е известна, колкото предшественичката си великата Мария Калас. Наричат я „Блестящата“ (La на италиански: Stupenda) fj 1960 г. след изпълнението ѝ в „Алзина“ на Хендел. Тя притежава силен и красив глас, съчетаващ извънредна ловкост, точна интонация, прекрасни трели и огромен висок регистър, въпреки че критиците често се оплакват заради дикцията ѝ. Нейният постоянен партньор и приятел Лучано Павароти я нарича „Гласът на столетието“, а Монсерат Кабайе – „Глас от Рая“.

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Родителите на Джоан Съдърланд са с шотландски произход. Като дете тя слуша и копира упражненията на майка си – мецо-сопран, но без амбиции за оперна кариера. Съдърланд е на 18 г., когато започва да учи пеене при Джон и Аида Дикенс. Дебютира през 1947 г. на концерт в Сидни като Дидо в „Дидо и Еней“ на Пърсел. Сценичния си дебют прави през 1951 г. в „Джудит“ на Юджийн Гусенс. През същата година, след спечелването на най-важния австралийски оперен конкурс Sun Aria, тя заминава за Лондон за да продължи обучението си в Кралския музикален колеж с Клайв Кери. Ангажирана е от Ковънт Гардън като щатен артист. На тази сцена дебютира на 28 октомври 1952 г. в ролята на Първа дама във „Вълшебната флейта“ на Моцарт, последвана през ноември от няколко изпълнения като Клотилда в „Норма“ на Белини с Калас в главната роля.

В началото на кариерата си Джоан Съдърланд е обучавана за мецо-сопран, по-късно – за вагнеров драматичен сопран, следвайки стъпките на Кирстен Флагстад, от която се възхищава. През декември 1952 г. Съдърланд изпява първата си важна роля в Ковънт Гардън – Амелия в „Бал с маски“ на Верди. След забележителния ѝ успех следват ролите последователно на Агата във „Вълшебният стрелец“ на Вебер, Графинята във „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, Дездемона в „Отело“ и Джилда в „Риголето“ на Верди, Ева в „Нюрнбергските майстори певци“ на Вагнер, Памина във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. През 1953 г. Джоан пее на световната премиера на „Глориана“ на Бенджамин Бритън. На 27 януари 1955 г. пее на друга световна премиера на опера – открива ролята на Дженифър в Midsummer Mariage на Майкъл Типет.

На 16 октомври 1954 г. Джоан Съдърланд се омъжва за австралийския диригент, пианист и музиковед Ричард Бонинг. Двамата имат един син – Адам, роден през 1956 г. Под напътствията и с подкрепата на съпруга си, Джоан постепенно се убеждава, че Вагнер може би не е „нейният“ композитор, понеже гласът ѝ с лекота овладява високите колоратурни партии на белкантото.

През 1957 г. Съдърланд се появява в „Алзина“ на Хендел с Оперно дружество „Хендел“ и в „Емилия ди Ливърпул“ на Доницети, където ясно показва, че не е сгрешила, като е следвала съветите на съпруга си. На следващата година Съдърланд пее във Ванкувър Дона Анна в „Дон Жуан“ на Моцарт.

През 1958 г. изпълнението на Джоан Съдърланд буквално спира представлението с „The Bright Seraphim“ от „Самсон“ на Хендел – една от най-трудните и изискани колоратурни арии. Това са едни от най-неочакваните овации в Ковънт Гардън и бъдещето на Джоан като примадона на този театър вече ясно се очертава.

Блестящата (La Stupenda)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1959 г. Джоан Съдърланд е поканена да пее в постановка на „Лучия ди Ламермур“ в Ковънт Гардън, дирижирана от Тулио Серафин и режисирана от Франко Дзефирели – голям пробив в нейната кариера. След края на прочутата сцена с полудяването, Съдърланд става световна звезда. През 1960 г. записва албума си „The Art of Prima Donna“, който и днес е един от най-препоръчваните албуми с класическа музика. За него печели награда Грами за най-добър класически изпълнител на 1962 г. Албумът, който се състои главно от колоратурни арии, дава възможност да се чуе младата Джоан в началото на шеметната ѝ кариера. Тя показва пеене без най-малки усилия, високи ноти, богати тонове и съвършени трели – всичко, на което публиката се възхищава.

В началото на 1960 г. Джоан Съдърланд вече си създава репутация на примадона с глас над обикновените. Пее с изключителен успех Лучия в Париж (1960), „Скала“ и „Метрополитън опера“ (1961). Отново през 1960 г. за брилянтното си изпълнение в „Алзина“ в театър „Ла Фениче“ във Венеция публиката я нарича „Блестящата“ (италиански – La Stupenda) и така ще се прочуе в цял свят. По-късно същата година (1960), Съдърланд пее Алзина и в Далас и това е дебютът ѝ в САЩ.

Първото представяне на Джоан Съдърланд в Метрополитън опера е на 26 ноември 1961 г. в „Лучия“. След общо 217 представления на различни опери, последното ѝ явяване на тази сцена е през 1987 г. в „Трубадур“. От 1978 г. връзката ѝ с Метрополитън прекъсва след отказа ѝ за „Отвличане от сарая“ повече от година преди старта на репетициите. Това става, въпреки решението на управата на театъра да постави оперетата „Веселата вдовица“ на Лехар и „Семирамида“ на Росини специално за нея. През 1982 г. триумфално се завръща в Метрополитън.

През 1960-те години Джоан Съдърланд постепенно добавя най-важните роли на белкантото към репертоара си: 1960 г. – Виолета в „Травиата“ на Верди, Амина в „Сомнамбула“ на Белини, Елвира в „Пуритани“ на Белини, 1961 – главната роля в „Беатриче ди Тенда“ (Белини), 1662 г. – главните героини на Маргарита Валоа в „Хугеноти“ на Майербер и „Семирамида“ на Росини, 1963 г. – „Норма“ на Белини и Клеопатра в „Юлий Цезар“ на Хендел. През 1966 г. дебютира в „Дъщерята на полка“ на Доницети като Мари – една от любимите ѝ роли, заради живите колоратури и едно от най-големите ѝ постижения след Лучия – заради перфектното ѝ изпълнение и отличното ѝ чувство за хумор. Премиерата на тази опера за откриването на сезон 1966 – 67 г. в Ковънт Гардън с двойката Павароти – Съдърланд се счита за един най-успешните спектакли в историята на оперната музика.

През 1966 г. Джоан Съдърланд, заедно със съпруга си Ричард Бонинг и Оперното дружество „Съдърланд – Уилямсън“ (Sutherland – Williamson), предприема турне в Австралия. Точно за него е ангажиран един млад и много обещаващ тенор – „някой си Лучано Павароти“. Това първо появяване на сцена ще сложи началото на едно златно партньорство между двамата артисти и основен етап в кариерата на най-знаменития от втората половина на 20 век тенор. Всяко представление от това турне е абсолютно продадено.

През 1970-те години Съдърланд се стреми да подобри дикцията си – често критикуван проблем при почти всички колоратурни сопрани, и да увеличи изразителността в интерпретациите си. Продължава да добавя драматични белкантови роли към репертоара си – „Мария Стюард“ (Maria Stuarda) и „Лукреция Борджия“ на Доницети, изключително трудната „Есклармонд“ на Масне – роля, с която малко сопрани се захващат. Част е от екипа на считания за най-успешен запис на „Турандот“ на Пучини, правен някога: тя – в главната роля, Монсерат Кабайе като Лиу, Лучано Павароти като Калаф и Николай Гяуров като Тимур, с диригент Зубин Мета. Въпреки че интерпретацията ѝ е съвършена, Съдърланд никога не прави тази опера на сцена.

Ранните записи на Джоан Съдърланд показват кристално ясен глас и отлична дикция. В началото на 1960 обаче губи част от тази яснота в средния регистър и неясната ѝ дикция търпи чести критики. Отчасти проблемът е и заради операция на синусите ѝ през 1959 г. – веднага след първия ѝ пробив като Лучия в „Ковънт Гардън“. В действителност, в първия запис на „Лучия“ Джоан показва същата брилянтна дикция отпреди операцията. В интервю Бонинг заявява, че нейната „сантиментална дикция“ дошла със стремежа за по-добро легато. Според него преди това начинът ѝ на пеене е бил немски – „un-legato“. Явно Съдърланд взима присърце критиките и значително подобрява дикцията си и продължава да удивлява аудиторията по целия свят.

През 1970 г. записва една от коронните си роля – тази на Лучия с Лучано Павароти, Николай Гяуров и Бонинг. Този запис на „Лучия ди Ламермур“ се смята за една от най-важните на тази опера, не само заради изпълнението на Съдърланд, а и за интерпретацията на Павароти като Артуро, блестящото присъствие на т.нар „Бас номер 1 на планетата“ – Гяуров и елегантното дирижиране на Бонинг. Малко по-късно същия успех имат и записите на „Любовен еликсир“, „Риголето“, „Сомнамбула“ и „Пуритани“, а неин партньор е отново Павароти.

В края на 1970-те години гласът на Джоан започва да отслабва, а вибратото се отпуска до натрапчива степен. Въпреки това, благодарение на гъвкавостта на гласа ѝ и отличната ѝ вокална техника, тя продължава да пее удивително добре и в най-трудните роли. През 1980 г. дебютира в „Ана Болейн“, Амалия в „Бандити“ на Верди и „Адриана Лекуврьо“ на Чилеа. Изпълнява многократно „Есклармонд“ на сцената на „Ковънт Гардън“ през ноември и декември 1983 г. последното ѝ изпълнение е на Маргарет дьо Валоа в „Хугеноти“ в операта в Сидни през 1990 г. на 63-годишна възраст. Последната си публична изява Съдърланд прави на Гала представлението на „Прилепът“ на Щраус отново през 1990 г. в навечерието Новата 1991 г., в „Ковънт Гардън“, заедно с колегите и приятелите си Лучано Павароти и мецо-сопрано Мерилин Хорн.

Според собствените ѝ думи в интервю пред вестник „Гардиън“ (The Guardian), дадено през 2002 г., за свое най-голямо постижение Джоан Съдърланд смята ролята на Есклармонд. Записът ѝ в тази роля тя смята за свой най-добър резултат.

След оттеглянето от сцената

[редактиране | редактиране на кода]

След пенсионирането си Джоан Съдърланд има много малко публични изяви – предпочита спокойния живот в дома си в Швейцария. Изключение е обръщението ѝ през 1994 г. по повод на обяда, организиран от австралийците за Конституционна Монархия. Там тя се оплаква от необходимостта австралийските граждани в чужбина да бъдат интервюирани от служител от китайски или индийски произход при подновяването на австралийския им паспорт. Това нейно изявление предизвиква бурни коментари в обществените среди.

През 1995 г. Съдърланд е поканена за главната роля в комедийния филм „Татко и Дейв: Нашият избор“ на Стийл Ръд като Мама Ръд. Нейни партньори са Лео МакКерн и Джефри Ръш.

През 1997 г. е публикувана нейната автобиография „Успехът на Примадоната“. Книгата получава унищожителни критики за литературните си достойнства и не съдържа пълен списък на изпълненията ѝ, както и на всички участия в опери.

Гробът на Съдърланд (вдясно) с неин бюст на гробището на Кларенс в швейцарския кантон Во с Женевското езеро на заден план. Отляво е бъдещото последно място за почивка на нейния вдовец.

През 2002 г. Джоан Съдърланд се появява на Гала вечер в Лондон, за да получи златния медал, връчен ѝ от Кралското филхармонично дружество. Дава интервю за „Гардиън“, в което критикува техниката или липсата на такава при младите оперни певци и недостигът на добри педагози. Тя отдавна вече е спряла да дава майсторски класове и на въпроса „Защо?“ от един италиански журналист през май 2007 г., отговаря: „Защото вече съм на 80 години и вече не искам да имам нищо общо с операта, макар че все още участвам като жури в конкурса „The Cardiff Singer of the World Competition“, на който за пръв път журира през 1993 г. и оттогава е негов постоянен член, а през 2003 г. му става и патрон.

На 3 юли 2005 г. след падане в дома си Съдърланд си счупва и двата крака. Възстановява се бавно, но без особени проблеми.

Отличия и награди

[редактиране | редактиране на кода]

По време на активната си кариера и след това Джоан Съдърланд получава много награди.

През 1961 г. ѝ е присъден Орденът на Британската империя (Order of the Brtitish Emppire – DBE). През същата година получава и титлата „Австралиец на годината“.

На рождения ден на кралицата, 9 юни 1975 г., Съдърланд е в първата група хора, които са наречени „Кавалери на Ордена на Австралия“. (Орденът е бил току-що създаден – през февруари 1975 г.)

На 29 ноември 1991 г. кралицата връчва на Джоан „Орден за заслуги“ (Order of Merit – OM).

През януари 2004 г. получава „Австралийски пост“ – медал, връчван на австралийци, допринесли за националната идентичност и култура. Образът на Джоан Съдърланд стои на 2 пощенски марки, издадени за Деня на Австралия през 2004 г. По-късно същата година получава „Kennedy Center Honour“ за изключителни постижения в кариерата си.

На името на Съдърланд са наречени „Sutherland House“ и „Dame Joan Sutherland Centre“ при училището „Св. Екатерина“ в Сидни, където Джоан е учила. Нейното име носи и Центърът за сценични изкуства в Пенрит (Joan Sutherland Performing Arts Centre (JSPAC), Penrith).

Роли-дебюти на Джоан Съдърланд
Дата Композитор Творба Роля Място Диригент Режисьор Забележка
юни 1947 Хендел Алис и Галатея Галатея Eastwood Masonic Hall Концертно изпълнение
август 1947 Пърсел Дидо и Еней Дидо Lyceum Club, Sydney Концертно изпълнение
15 юли 1950 Хендел Самсон Далила и израелтянка Sydney Town Hall Концертно изпълнение. Съдърланд прави дебюта си като Израелтянка на 14.10.1958 г.
9 юли 1951 Гуусенс Джудит Джудит Sydney Conservatorium of Music Гуусенс Първо изпълнение на цяла сценично поставена опера
16 юли 1952 Пучини Таборът Джорджета Parry Theatre, RCM Ричард Остин Питър Райс / Паулин Елиът
28 октомври 1952 Моцарт Вълшебната флейта Първа дама ROH, Covent Garden Сър Джон Причард Месъл Професионален дебют
3 ноември 1952 Верди Аида Върховна жрица ROH, Covent Garden Барбироли Крудас
8 ноември 1952 Белини Норма Клотилда ROH, Covent Garden Гуи Барлоу
29 декември 1952 Верди Бал с маски Амелия ROH, Covent Garden Причард Барлоу / Стоун Първа главна роля
24 февруаи 1953 Моцарт Сватбата на Фигаро Графиня Алмавива ROH, Covent Garden Джон Гибсън Жерар
13 май 1953 Щраус Електра Овесер ROH, Covent Garden Клайбер Ламбърт
11 август 1953 Бритън Глориана Лейди Рич Турне на Ковънт Гардън
19 октомври 1953 Вагнер Валкирия Хелвиг Штидри Пембъртън
20 ноември 1953 Бизе Кармен Фраскита ROH, Covent Garden Причард Вакевич
4 февруари 1954 Верди Аида Аида ROH, Covent Garden Йънг Крудас
23 март 1954 Вебер Вълщебният стрелец Агата ROH, Covent Garden Даунс Фърс
30 април 1954 Пучини Красавицата Лучинда Макерас Живо радиопредаване по BBC
27 май 1954 Вагнер Пръстенът на Нибелунгите Волинда и Горската птица ROH, Covent Garden Штидри Хъри Пее и ролята на Хелмвиг в по-ранни представления от целия цикъл – 2, 8 и 14 юни
17 ноември 1954 Жак Офенбах Хофманови разкази Антония ROH, Covent Garden Даунс Вакевич
27 януари 1955 Типет Midsummer Meriage Дженифър ROH, Covent Garden Причард Хепуърт
28 февруари 1955 Жак Офенбах Хофманови разкази Джулиета Турне на Covent Garden в Глазго Даунс Вакевич
30 септември 1955 Вебер Еврианта Еврианта Штидри Живо радиопредаване по BBC
30 октомври 1955 Бизе Кармен Микаела ROH, Covent Garden Даунс Вакевич
11 май 1956 Моцарт Милосърдие на Тит Вителия Штидри Живо радиопредаване по BBC
10 ноември 1956 Моцарт Вълшебната флейта Памина ROH, Covent Garden Гибсън Мазъл
28 януари 1957 Вагнер Нюрнбергските майстори певци Ева ROH, Covent Garden Рафаел Кубелик Вакевич
19 март 1957 Верди Риголето Джилда St. Pancras Town Hall Фарнкомб Концертно изпълнение
8 юни 1957 Хендел Алзина Алзина ROH, Covent Garden Даунс Джелнър
5 юли 1957 Моцарт Der Schauspieldirektor Мадам Херц Glyndebourne Festival Opera Балкуил Райс
16 август 1957 Скарлати Митридат Епатор Лаодиче Апия Живо радиопредаване по BBC
8 септември 1957 Доницети Емилия ди Ливърпул Емилия Причард Живо радиопредаване по BBC
21 декември 1957 Верди Отело Дездемона ROH, Covent Garden Даунс Вакевич
16 януари 1958 Пуленк Диалози на Кармелитите Мадам Лидоин ROH, Covent Garden Рафаел Кубелик Вакевич
24 май 1958 Хендел Музикални аплаузи Темперентия Нюстоун Живо радиопредаване по BBC
26 юни 1958 Моцарт Дон Жуан Дона Анна Vancouver Opera Голдсмит Максимовна
17 февруари 1959 Доницети Лучия ди Ламермур Лучия ROH, Covent Garden Тулио Серафин Дзефирели Начало на международна кариера
24 юни 1959 Хендел Роделинда Роделинда Sadler's Wells Theatre Фарнкомб Пидкок
8 януари 1960 Верди Травиата Виолета ROH, Covent Garden Санти Федорович
24 май 1960 Белини Пуритани Елвира Glyndebourne Festival Opera Гуи Хийли
9 октомври 1960 Белини Сомнамбула Амина ROH, Covent Garden Серафин Санхуст
21 февруари 1961 Белини Беатриче ди Тенда Беатриче New York Town Hall Решиньо Концертно изпълнение. Съдърланд дебютира като Беатриче на сцена на 10 май 1961 г.
4 февруари 1962 Моцарт Вълщебната флейта Кралицата на нощта ROH, Covent Garden Клемперер Ейслер
28 май 1962 Майербер Хугеноти Маргьорит дьо Валоа La Scala Гавацени Николай Бенуа
17 декември 1962 Росини Семирамида Семирамида La Scala
20 юни 1963 Хендел Юлий Цезар в Египет Клеопатра Sadler's Wells Theatre Фарндкомб Вар
17 октомври 1963 Белини Норма Норма Vancouver Opera Бонинг Макланс / Мес
9 март 1965 Гуно Фауст Маргерита Connecticut Opera Бонинг Роум / Бруукс ван Хорн
2 юни 1966 Доницети Дъщерята на полка Мари ROH, Covent Garden Бонинг Ани/ Ескофие
10 април 1967 Делиб Лакме Лакме Seattle Opera Бонинг
21 май 1967 Глюк Орфей и Евридика Евридика Theater an der Wien Бонинг Лудвиг
12 ноември 1971 Доницети Мария Стюард Мария Стюард San Francisco Opera Бонинг Пици
26 октомври 1972 Доницети Лукреция Борджия Лукреция Борджия Vancouver Opera Бонинг Пици
23 октомври 1974 Масне Есклармонд Есклармонд San Francisco Opera Бонинг Монресор
12 септември 1975 Верди Трубадур Леонора San Francisco Opera Бонинг Хегер / Скалики
22 април 1976 Лехар Веселата вдовица Хана Главари Vancouver Opera Бонинг Варона
16 юни 1977 Пучини Сестра Анджелика Анджелика Sydney Opera House Бонинг Дигби
23 септември 1977 Масне Кралят на Лахор Зита Vancouver Opera Бонинг Мариани
4 юли 1979 Моцарт Идоменей Електра Sydney Opera House Бонинг Траскът
2 юли 1980 Верди Бандити Амалия Sydney Opera House Бонинг Лийс / Стенет
22 май 1983 Чилеа Адриана Лекуврьор Адриана San Diego Opera Бонинг О'Херн / Мес
22 юни 1984 Доницети Ана Болейн Ана Болейн Canadian Opera Company, Toronto Бонинг Паско / Стенет
4 октомври 1985 Тома Хамлет Офелия Canadian Opera Company, Toronto Бонинг Шалики / Дигби / Стенет

Записи

[редактиране | редактиране на кода]

Винченцо Белини

Жорж Бизе

Джовани Батиста Бонончини

Лео Делиб

Гаетано Доницети

Шарл Гуно

Георг Фридрих Хендел

Волфганг Амадеус Моцарт

Джакомо Майербер

  • Хугеноти – Доминик Коса (Невер), Габриел Бакие (Сен-Бри), Никола Гюзелев (Марсел), Джон Уейкфийлд (Таван), Джоузеф Уард (Косе), Джон Нобл (Торе), Глин Томас (Рец), Джон Гибс (Меру), Клифърд Грант (Мюревер), Джанет Костър (Леонар), Дейм Кири Те Канава (1-ва девойка), Жозефте Клемент (2-ра девойка), Арлийн Оже (1-ва циганка), Морийн Лиейн (2-ра циганка), Джоан Съдърланд (Маргерит де Валоа), Мартина Аройо (Валентина), Югет Туранжо (Урбан), Анастасиос Врениос (Раул де Нанжи), Ален Опие (2-ри монах), Национална филхармония, Ричард Бонинг – Дека DECCA 130 549 – 2, 1969.

Жак Офенбах

Джакомо Пучини

Джоакино Росини

  • Семирамида – Джоан Съдърланд (Семирамида), Джон Серж (Идрено), Жозеф Руло (Аксур), Спиро Малас (Оро), Патриция Кларк (Адзема), Лесли Фисън (Митран), Майкъл Лангдън (Призракът на Нино), Мерилин Хорн (Арзаче), Лондонски симфоничен оркестър, Ричард Бонинг – Дека DECCA 425 481 – 2, 1966.

Амброаз Тома

  • Хамлет – Джоан Съдърланд, Гьоста Винберг, Джеймс Морис, Шерил Милнс, хор и оркестър на Национална опера Уелс – Дека DECCA 433 857 – 2.

Джузепе Верди

Рихард Вагнер

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б 13491737n // Посетен на 13 февруари 2023 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни