Джон Харт

Джон Харт
John Hart
Роден1965 г. (59 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период2006 –
Жанртрилър, криминален роман
Известни творби„Кралят на лъжите“
Награди„Едгар”
Иън Флеминг
„Бари“

СъпругаКейти Харт
Деца2
Уебсайтwww.johnhartfiction.com

Джон Харт (на английски: John Hart) е американски писател на произведения трилър и криминален роман.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Джон Харт е роден през 1965 г. в Дърам, Северна Каролина, САЩ.[3] Баща му е хирург, а майка му е учителка по френски език.[1] Малко след раждането му семейството се установява в голяма ферма в окръг Роуън, впечатленията от който ползва в произведенията си.

През 1988 г. получава бакалавърска степен по френска филология от Дейвидсън Колидж и магистърска степен по счетоводство от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил. Получава диплома по право от Правния център „Франклин Пиърс“ в Конкорд.[4] След дипломирането си работи като барман в Лондон, механик на хеликоптери в Аляска, в банка, като борсов брокер към „Мерил Линч“ в Грийнсбъро, финансов съветник и накрая открива своя собствена адвокатска кантора.[4] По-късно, след раждането на първото му дете, изоставя адвокатската практика и се насочва към мечтата си да бъде писател.[3]

Първият му роман „Кралят на лъжите“ е издаден през 2006 г.[1] Героят, 35-годишният адвокат Джаксън Пикънс, е син на известен и богат адвокат. Животът му се променя драстично, когато баща му е намерен убит, а той е сред заподозрените. Борейки се да докаже невинността си, кариерата, бракът и животът му се разпадат.[3] Романът веднага става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“, номиниран е едновременно за най-добър първи роман от пет големи американски криминални асоциации и списания, и го прави известен.[2][4]

Следващият му роман „Надолу по реката“ от 2007 г.[1] В историята героят трябва отново и отново да доказва своята невинност за подозрения и обвинения в убийство, да открие тайните на миналото, за да си върне живота.[2] Романът получава престижната награда „Едгар“ за най-добър криминален роман.[5]

През 2009 г. е издаден първият му роман „Последното дете“ от поредицата „Джони Меримон“.[1] Тринадесетгодишният Джони Меримон прави отчаяни опити да открие изчезналата си сестра близначка Алиса, намирайки само тъмната страна на града. В едногодишното разследване участва и детектив Клайд Хънт, който губи семейството си и застрашава кариерата си. С изчезването на още едно момиче той ще наруши правилата, защото смята, че изчезналото момиче ще го отведе при Алиса.[2] Романът става бестселър и получава няколко престижни награди – втора награда „Едгар“ за най-добър криминален роман, наградата „Бари“ и наградата „Иън Флеминг“ за най-добър трилър.[5]

Сюжените на романите му се развиват в Северна Каролина, предимно в окръг Роуън. Те са преведени на над 30 езика и са издадени в 70 страни по света.[2] През 2013 г. той получава наградата на Северна Каролина за приноса си към литературата.

Джон Харт живее със семейството си в Шарлотсвил, Вирджиния.[2][5]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • The King of Lies (2006)[1][2][3]
    Кралят на лъжите, изд.: ИК „Бард“, София (2007), прев. Елена Кодинова
  • Down River (2007) – награда „Едгар“
  • Iron House (2011) – награда на Южния алианс на независимите книжари
  • Redemption Road (2016)
  • The Unwilling (2021)

Поредица „Джони Меримон“ (Johnny Merrimon)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. The Last Child (2009) – награда „Едгар“, награда „Иън Флеминг“, награда „Бари“[1][2][3]
  2. The Hush (2018)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Hart (author) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​