Джон Чармли John Charmley | |
британски историк | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Пемброук колидж |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | Университет на Източна Англия |
Джон Денис Чармли (на английски: John Denis Charmley) (р. 9 ноември 1955) е британски историк и професор по съвременна история в Университета на Източна Англия, където е ръководител на Катедрата по история от 2002 до 2012 г. и ръководител на Училището по музика от 2009 до 2014 г. Понастоящем е директор на Филмовия архив на Източна Англия[1] и главен редактор на списанието History (от 2011 г.).[2] Специализиращ в съвременна дипломатическа и политическа история, Чармли е известен с противоречивия си възглед за Уинстън Чърчил.
Работата на Чармли върху Чърчил е донякъде обратна на стандартното академично мнение. Той намира ранните години на Чърчил за силни и убедителни, но вярва, че алтернативата на Чърчил на политиката на умиротворяване е нереалистична и че неговите действия като министър-председател през Втората световна война са провал. Чармли гледа на рухването на Британската империя и издигането на Съединените щати и на Съветския съюз като на катастрофа. Чармли предлага, че Великобритания е трябвало да преговаря с Националсоциалистическа Германия през 1940 г., че е щяло да е възможно това да се направи почтено и че това е щяло да запази Британската империя по-добре отколкото съюза с анти-колониалния президент на САЩ Франклин Рузвелт. Чармли предлага оттегляне от войната срещу Германия и позволяване на Хитлер и Сталин да воюват един срещу друг, а не да се рискуват британски ресурси.
Чармли също вярва, че силният правителствен контрол на Великобритания, направен от Чърчил, поставя основите на британския социализъм и победите на Лейбъристката партия, събития, които той също счита за отрицателни. Чармли резюмира възгледите си в книгата си Чърчил: Краят на славата така:
“ | Чърчил е заел позиция за Британската империя, за британската независимост и за „анти-социалистически“ възглед за Великобритания. До юли 1945 г. първата от тези е „забуксувала“, втората е зависима изцяло от Америка, а третият напълно е изчезнал в победата на Лейбъристката партия.[3] | ” |
Чармли също се опитва донякъде да реабилитира репутацията на Невил Чембърлейн.
Според Ричард Лангуърт:
“ | Всеки сериозен военен отчет на Втората световна война показва, че Германия е била на косъм от това да завладее Русия при всички обстоятелства. Без враг откъм гърба си, приковаващ ресурси и дивизии на Запад; без британската кампания в Африка; без помощта по море за Сталин от американците и британците; без търсенето от страна на Рузвелт на война с Германия в Атлантика, Хитлер е щял да хвърли всичко, което е имал срещу Русия. Обсадата на Ленинград, атаката срещу Москва, битката при Сталинград почти със сигурност са щели да отидат в противоположна посока, ако не през 1941 г., то тогава със сигурност през 1942 г.[4] | ” |
Напоследък изследванията на Чармли са се върнали в 19 и началото на 20 век, където той застъпва тезата, че влизането на Великобритания в Първата световна война не е естествена кулминация на определена традиция в британската външна политика, а е всъщност резултат от неправилни преценки на Едуард Грей и други политици, позиция, която според някои критици е толкова противоречива, колкото и тази за Чърчил.
|