Джордж Армстронг Къстър

Джордж Армстронг Къстър
George Armstrong Custer
американски военен

Роден
Починал
25 юни 1876 г. (36 г.)
ПогребанСАЩ

Учил въвВоенна академия на Съединените щати
ПартияДемократическа партия
Военна служба
Званиегенерал-майор
Подпис
Джордж Армстронг Къстър в Общомедия

Джордж Армстронг Къстър (на английски: George Armstrong Custer) е американски военен, подполковник, а по време на Гражданската война – почетен генерал. Дж. А. Къстър е известен с действията си срещу американските индианци по време на войните за завоюване на Американския Запад. Сред индианците бил известен с различни имена; сиуксите го наричали Пахуска (Дългокосият), а кроу – Синът на Утринната Звезда.

Дж. А. Къстър е роден в Ню Ръмли, Охайо, в семейство на потомци на немски емигранти.

През 1861 г. завършва военната академия Уест Пойнт и веднага е изпратен на фронта на току-що започналата Гражданска война. Благодарение на проявената храброст и решителност Къстър скоро е забелязан от командването на Съюза. През 1863 г. той е повишен в звание бригаден генерал от доброволческите части, а по-късно и до генерал-майор от редовната армия. По това време той е само на 23 г. и става най-младия генерал в армията на северните щати. След края на войната е назначен за командир на Седми кавалерийски полк със звание подполковник. През 1867 г. участва в кампанията на Хенкок срещу шайените и сиуксите. През същата година е изправен пред военен трибунал и отстранен от служба за самоволна отлъчка от форт Уолъс във форт Райли, където отива, за да се срещне с жена си Елизабет.

През септември 1868 г. Къстър отново е назначен на служба и под командването на ген. Филип Шеридан взема участие в зимната кампания срещу шайените и арапахо. На 27 ноември 1868 г. Къстър атакува лагера на стараещия се да поддържа мир с белите вожд Черния Котел на р. Уашита. Убити са 16 мъже и повече от 40 жени и деца, а 73 са пленени. Къстър заповядва да се избият намращите се в общ корал коне на индианците и няколкостотин коня са застреляни.

Привлечени от стрелбата, към лагера на Черния Котел се стичат воини от съседните шайенски, арапахски и кайовски лагери. Виждайки събиращите се по околните хълмове стотици индиански воини, Къстър се оттегля, изоставяйки изпратения в обход взвод на майор Дж. Елиът. Той, заедно със своите 19 войници е убит от разярените шайени. Загубите на Къстър общо са 22 убити и 17 ранени.

През лятото на 1873 г. начело на своя полк Къстър взема участие в правителствената изследователска експедиция в района на Йелоустоун, а през следващата година – в геоложка и картографска експедиция в Черните хълмове, Юж. Дакота. Съобщенията на Къстър карат мнозина да повярват, че в Черните хълмове има много злато. Тълпи от златотърсачи се устремяват натам, което веднага поражда конфликт с лакота (сиуксите), смятащи хълмовете за свещено място. Това довежда до войната от 1876 г.

По време на тази война на 25 юни 1876 г. Къстър атакува с полка си големия сиукско-шайенски лагер на р. Литъл Бигхорн. В това сражение Седма кавалерия е разгромена, а самия Къстър е убит.

Този разгром прави голямо впечатление на обществеността в САЩ и поражда една от американските исторически легенди – за неустрашимия ген. Къстър, „мъртвия лъв“ и неговата храбра Седма кавалерия. Къстър придобива огромна известност. За наго е написано повече, отколкото за всеки друг, воювал с индианците. Въпреки спорните му качества на командир, пропагандата го превръща в един от американските национални герои. Реалните му военни успехи обаче не могат да се сравняват със заслугите на други бойни офицери като ген. Джордж Крук, например.

Десетилетия по-късно, в средата на 20 в., образът на Къстър в масовото съзнание започва да се променя. За някои той се превръща в символ на геноцида над коренното население на Америка, за което немалка роля играят филми като „Малък Голям Човек“ и редица критични исторически съчинения.

През 1874 г. Джордж А. Къстър публикува мемоарната книга „Моят живот в Равнините“.