Дивото цвете е цвете, което расте в дивата природа, което означава, че не е било умишлено засято или засадено. Терминът предполага, че растението вероятно не е нито хибрид, нито селектиран сорт, който по някакъв начин се различава от начина, по който се появява в природата като местно растение, дори ако расте там, където не би растяло естествено. Терминът може да се отнася до цялото цъфтящо растение, не само когато е цъфнало, и не само цвета.[1]
„Диво цвете“ не е точен термин. По-точните термини включват „местни видове“ (естествено срещащи се в района, виж флора), „екзотични“ или, по-добре, „интродуцирани видове“ (които не се срещат в природата в района), от които някои са етикетирани като „инвазивни видове“ (които превъзхождат другите растения – независимо дали са местни или не), „внесени“ (въведени в даден район умишлено или случайно) и „натурализирани“ (въведени в даден район, но сега се считат от обществото за местни).
В Обединеното кралство организацията Plantlife International въвежда „Схема на окръжните цветя“ (на английски: County Flowers scheme) през 2002 г., в която обществеността номинира и гласува за емблема на диви цветя за своя окръг. Целта е да се разпространи информираността за наследството на местните видове и за необходимостта от опазването им, тъй като някои от тези видове са застрашени. Например, Съмърсет е приел карамфила Dianthus gratianopolitanus, Лондон – Chamerion angustifolium и Денбишър в Уелс – ранилиста Stachys alpina.
Диворастящите цъфтящи растения са известни и като полски цветя (от „поле“[2]).
Популярни диворастящи пролетни цветя в България са:[4][5]
Част от дивите цветя служат за билки. Имат декоративна употреба, например в букети (включително сухи цветя, например ксерантемум), изработването на венци и др.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wildflower в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |