Дизелово гориво (нафта) е течен продукт, използван като гориво в дизеловите двигатели. Възпламенява се при температура около 350 °C. По принцип под този термин се разбира гориво, получено от керосиново-газьолеви дестилации на нефта (петрол, „земно масло“). Може да се получи и по синтетичен път чрез дестилация на кафяви каменни въглища, при процеса на Фишер-Тропш и др.
Дизеловото гориво може да се използва и за отопление, като в този контекст често е наричано газьол и в много страни е подложено на особен данъчен режим в сравнение с горивото за двигатели.[1]
Показатели | Единици за измерване | Норми |
---|---|---|
10 % дестилират при температура | °С | не по-ниска от 180 |
75 % дестилират при температура | °С | не по-висока от 360 |
Температура на замръзване | °С | не по-висока от минус 10 |
Пламна температура в затворен тигел | °С | не по-ниска от 60 |
Сяра | % (m/m) | не повече от 0,1 |
Вода | % | не повече от 0,05 |
Коксов остатък | % | не повече от 0,15 |
Вода | % | не повече от 0,05 |
Механични примеси | % | не повече от 0,1 |
Пепел | % | не повече от 0,02 |
Специфична топлина на изгаряне (долна) | MJ/kg | не по-ниска от 41,868 |
Основните потребители на дизелово гориво са ЖП транспортът, товарният автотранспорт, леките автомобили с дизелов двигател и селскостопанската техника.
В много страни, включително в България и останалите страни от Европейския съюз, дизеловото гориво за автомобили е обложено с акцизи, но употребата за отопление (в някои страни и за други цели, например като гориво за селскостопански машини) е частично или изцяло освободена от акциз.[2]
За улесняване на данъчния контрол още при производството горивото с данъчни облекчения (наричано в България газьол) се маркира със специален оцветител, в повечето страни червен, така че да се отличава от дизеловото гориво за автомобилния транспорт. Маркираното по този начин гориво обикновено е подложено на ограничения в начина на транспортиране и съхраняване. Например, в някои страни транспортните средства, с които се транспортира горивото, трябва да имат инсталирани специални уреди за измерване на количеството гориво, както и система за проследяване на движението им чрез GPS.
Газьолът най-често се използва за отопление като гориво за котли. Основните потребители са фирми,[3] отопляващи ведомствени сгради, промишлени обекти, собственици на хотели и почивни домове, както и общински учреждения като болници, детски градини, училища, социални домове и други.
|