Династия или дом[1] е владетелски род на държава (монархия) или феодално владение, които имат пряка роднинска връзка помежду си.[2] Всяка династия носи родовото или собственото име на основателя си. За времето, през което родът управлява, името му се отъждествява с нея.
Според по-стриктна дефиниция на понятието династия, използвана в повечето стари монархии, тя бива продължена само от наследник, който е от същия род по мъжка линия – ако наследяването на престола или титлата стане по женска линия, династията се сменя, като новата носи родовото име на бащата.
В българската историография е възприета по-свободна дефиниция на понятието, що се отнася до българските царски династии. Там някои династии включват и наследници по женска (майчина) линия и дори такива, наследили престола след брак. Най-ярък пример за това е династията на Асеневците – според първата дефиниция следните владетели (включително узурпатори) не биха били признати за нейни представители:
В смисъл на родово име на владетеля династията може да се състои и само от един представител. Това става когато основателят на династията няма преки наследници по мъжка (и женска, ако е допустимо) линия или има такива, но са лишени от право на наследяване: тогава той остава единствен в реда на владетелите, който носи това име – например крал Стивън.
От династия произхожда и понятието династичен брак.