Диопсид

Диопсид
Общи
Формула
(повтаряща се единица)		MgCaSi2O6
Класификация на Щрунц9.DA.15
Класификация на Дана65.1.3a.1
Кристална симетрияC2/c
Характеристики
Кристална системамоноклинна
Цвят на чертатабяло
2V ъгълИзмерена: 58° to 63°
Дисперсияδ = 0.030
Точка на топене1391 °C
Диопсид в Общомедия

Диопсидът е моноклинен пироксенов минерал със състав MgCaSi
2O
6. Той образува пълна серия от твърди разтвори с хеденбергит (FeCaSi
2O
6) и авгит, и частични твърди разтвори с ортопироксен и пиджонит. Образува променливо оцветени, но обикновено тъмнозелени кристали в моноклинния призматичен клас. Има две различни призматични разцепвания при 87 и 93°, типични за пироксеновата серия. Има твърдост по Моос от шест, твърдост по Викерс от 7,7 GPa при натоварване от 0,98 N[1] и специфично тегло от 3,25 до 3,55. Той е прозрачен до полупрозрачен с показатели на пречупване nα=1,663–1,699, nβ=1,671–1,705 и nγ=1,693–1,728. Оптичният ъгъл е от 58° до 63°.

Образуване

[редактиране | редактиране на кода]
Диопсиден кристал от Де Калб, Ню Йорк (размер: 4,3 x 3,3 x 1,9 cm)

Диопсидът се намира в ултрамафични (кимбърлит и перидотит) магмени скали, а богатият на диопсид авгит е често срещан в мафични скали, като оливин базалт и андезит. Диопсидът се намира и в различни метаморфни скали, като например в контактно метаморфозирани скарнове, получени от доломити с високо съдържание на силициев диоксид. Той е важен минерал в мантията на Земята и е често срещан в перидотитови ксенолити, изригнали в кимбърлит и алкален базалт.

Минералогия и местонахождение

[редактиране | редактиране на кода]
Зелен диопсид, намерен в Оутокумпу, Финландия

Диопсидът е прекурсор на хризотил (бял азбест) чрез хидротермално изменение и магмена диференциация;[2] може да реагира с водни разтвори на магнезий и хлор, за да се получи хризотил чрез нагряване при 600 °C за три дни.[3] Някои находища на вермикулит, най-вече тези в Либи, Монтана, САЩ, са замърсени с хризотил (както и други форми на азбест), образуван от диопсид.[4] Хромният диопсид ((Ca,Na,Mg,Fe,Cr)
2(Si,Al)
2O
6) е често срещана съставна част на перидотитовите ксенолити, а разпръснати зърна се намират близо до кимбърлитови тръби и като такива са индикатор за търсене на диаманти. В САЩ находища на хромов диопсид са описани в серпентинитовия пояс в Северна Калифорния, в кимбърлит в района на щатската граница между Колорадо и Уайоминг, в кимбърлит в района на Желязната планина, Уайоминг, в лампрофир в планината Сийдър в Уайоминг и в множество мравуняци и разкрития на терциерния конгломерат в басейна на Грийн Ривър в Уайоминг.

Качественият диопсид за скъпоценни камъни се среща в две форми: черен звездообразен диопсид и хромиран диопсид (който включва хром, придаващ му наситен зелен цвят). При 5,5–6,5 по скалата на Моос хром диопсидът е относително мек за надраскване. Поради наситенозеления цвят на скъпоценния камък, те понякога се наричат сибирски изумруди, въпреки че на гемологично ниво са напълно несвързани, изумрудът е скъпоценен камък, а диопсидът е полускъпоценен камък.[5]

Виолан е богата на манган разновидност на диопсид, виолетов до светлосин цвят.[6]

Етимология и история

[редактиране | редактиране на кода]

Името на диопсид произлиза от гръцките думи dis, „два пъти“ и òpsè, „лице“ във връзка с двата начина за ориентиране на вертикалната призма.

Диопсидът е открит и описан за първи път около 1800 г. от бразилския натуралист Хосе Бонифасио де Андрада е Силва .

Потенциални употреби

[редактиране | редактиране на кода]

Керамиката и стъклокерамиката на основата на диопсид имат потенциални приложения в различни технологични области. Стъклокерамика на основата на диопсид, наречена „силцерам“, е произведена от учени от Imperial College, Обединеното кралство през 80-те години на ХХ век от шлака от доменни пещи и други отпадъчни продукти. Те също произвеждат стъклокерамика е потенциален структурен материал. По подобен начин керамиката и стъклокерамиката на основата на диопсид имат потенциални приложения в областта на биоматериалите, имобилизирането на ядрени отпадъци и уплътнителните материали в горивни клетки с твърд оксид.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ M M Smedskjaer и др. Theoretical calculation and measurement of the hardness of diopside // Journal of the American Ceramic Society 91 (2). 2008. DOI:10.1111/j.1551-2916.2007.02166.x. с. 514–518.
  2. ↑ A L Boettcher. The Rainy Creek alkaline-ultramafic igneous complex near Libby, Montana. I: Ultramafic rocks and fenite // Journal of Geology 75 (5). 1967. DOI:10.1086/627280. с. 536–553.
  3. ↑ Eugenio Barrese и др. On the transformation of synthetic diopside into chrysotile // European Journal of Mineralogy 9 (1). 1 February 1997. DOI:10.1127/ejm/9/1/0083. с. 83–87.
  4. ↑ Asbestos in Your Home // United States Environmental Protection Agency. Посетен на 2007-11-20.
  5. ↑ Kalotay, Daphne. Russian Winter. First. New York, NY, Harper, 2010. ISBN 978-0-06-196216-5. с. 184–185.
  6. ↑ Mindat page for Violane

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • S. Carter, C.B. Ponton, R.D. Rawlings, P.S. Rogers, Microstructure, chemistry, elastic properties and internal-friction of silceram glass-ceramics, Journal of Materials Science 23 (1988) 2622-2630.
  • T. Nonami, S. Tsutsumi, Study of diopside ceramics for biomaterials, Journal of Materials Science: Materials in Medicine 10 (1999) 475-479.
  • A. Goel, D.U. Tulyaganov, V.V. Kharton, A.A. Yaremchenko, J.M.F. Ferreira, Electrical behaviour of aluminosilicate glass-ceramic sealants and their interaction with metallic SOFC interconnects, Journal of Power Sources 195 (2010) 522-526.
  • Hurlbut, Cornelius S.; Klein, Cornelis, 1985, Manual of Mineralogy, 20th ed., Wiley, pp 403–404, ISBN 0-471-80580-7

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Diopside в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни