Диоцез Галия

Галия Dioecesis Galliarum
— диоцез на Римската империя —
314 – 486
Наследници на Римска Галия след 481   бургунди   франки   алемани   Кралство Соасон   Арморика   Вестготско кралство
Континент	Европа,
Столица	Аугуста Треверорум
История	Античност
Предшественик Галия Белгика Пенински Алпи Долна Германия Лугдунска Галия Горна Германия Наследник Кралство на бургундите Франкска империя
Днес част от	Белгия Нидерландия Люксембург Германия Франция
Галия в Общомедия

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Диоцез Галия.

Галия (на латински: Dioecesis Galliarum) е адмистративно-териториален диоцез на късната римската Империя, принадлежащи към едноименната преторианска префектура. Включва териториите на север и на изток от река Лоара и на запад от река Рейн^[1]. Населяващите я гало-римляните се превръщат в специфична етно-културна група на Западна Европа, ковто просъществува целокупно между Галските войни и появата на франките^[2].

Административно е разделена на съставните провинции^[3]:

• Пенински Алпи
• Галия Белгика, подразделена на:
  • Belgica I
  • Belgica II
• Горна Германия
• Долна Германия
• Лугдунска Галия, подразделена на:
  • Lugdunensis I
  • Lugdunensis II
  • Lugdunensis III
  • Lugdunensis IV
• Секвански Предели

История

Административният диоцез е сформиран след реформите на Диоклециан и Константин I около 314. По това време Римска Галия е имперска провинция на римската метрополията вече близо четири века след Галската война на Юлий Цезар. След широкомащабното депопулиране поради военните действия Римска Галия се е превърнала в стриктно администрирана римска територия, в която се прилагат римските закони, а местни римски граждани достигат високи постове. Сред родените в Лугдунум римляни са бъдещите императори Клавдий I и Каракала, като псевдонимът на втория е типично гало-римски. Галският език и друидската култура са маргинализирани и отстъпват място на латинския и изграждат основата за галороманските езици. Провинциите Галия Аквитания, Галия Лугдунензис и Галия Белгика просперират и естественият прираст на новите галоримски поданици заедно с политическите явления предизвикват нова териториална подялба и административна йерархия. Галия след римското завоевание e е граничен район и се превръща в богата цивилизация със специфичен бит, семеен живот, образование, занаяти, здравеопазване и култура^[4].

Мирът е смутен в началото на V век. През 406 г. Рейнският лимес и провинциите на Галия са опустошени от вандалските племена силинги и хасдинги), както и от алани и свеви, принудени да нахлуят в Империята от миграцията на хуните в унгарската равнина. Като закъснели реакции на централното управление се разглеждат преместването на британски легиони в Галия. в крайна сметка те се оттеглят и от Галия за да се установят в Испания през 409. По този начин Константин III изоставя префектура Галия и опитвайки се да предотврати по-нататъшното нахлуване подписва мирен договор с франките, алеманите и бургундите. Централният контрол над северна римска Галия се колебае и през 409 територията на днешен Бретан е отстъпена под натиска на сепаратистки настроени багауди, а бургундите се настаняват като господари в част от земите на днешна Германия около 411.

Още като римски военачалник бъдещият император Констанций III прави опити за възстановяване на римската власт в Галия, а префектът Екзуперанций побеждава бретонските багауди в Арморика през 417. Изглежда, обаче, че римската власт северно от Лоара се превръща в почти номинална, което се потвърждава от комедията Querolus от V век, в която главният герой казва, че ако иска да живее в място, където римските закони не действат, трябва да вървим на север от Лоара. През 432 Рим сключва съюз с хуните, според който им отстъпва по-голяма част от Панония в замяна на военна помощ в Галия. Флавий Еций напада с хунска подкрепа бургундите, побеждава ги и ги настанявакато федерати в околностите на Женевското езеро. След това той възстановява контрола в сепаратистки Бретан, където те отново с помощта на хуните. За да предотврати по-нататъшни размирици с багаудите Еций разпределя в региона наемници-алани.

Областта е завладяна от Атила през 452 и това статукво се запазва до битката на каталаунските поля. В края на 450 г. на областта е назначен за военен комендант Егидий, който през 461 отказва да признае новия император Либий Север и създаване полунезависимото Кралство Соасон. То остава като единствената доминирана от римската държавност територия след края на Западната римска Империя през 476. Едва през 486 римският пълководец Сиагрий е победен от франките в битка при Соасон, което слага край на римската администрация в областта и в цяла Галия.

Източници

1. Heather P. La caduta dell'Impero romano. Una nuova storia, 2006.
2. Coulon G. Les Gallo-romains racontés aux enfants, 2016, 70 p. Livre Jeunesse 9-12 ans.
3. Mosheim JL, Institutes of ecclesiastical history, ancient and modern, Volume 1
4. Coulon G., Golvin JC., Voyage en Gaule romaine, 2016, 4e éd., 201 p., reproductions d'aquarelles coul.

Вижте също

• Григорий от Тур

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gallia (diocesi) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​