Дистанционни изследвания
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Дистанционните изследвания (или още наблюдения) включват различни методи за събиране на информация за обекти или събития в дадена област на Земята, без пряк физически контакт с тях. В съвременната употреба, терминът обикновено се отнася до използването на въздушни сензорни технологии за откриване и класифициране на обекти на Земята (както на повърхността, така и в атмосферата и океаните). Това най-често се осъществява чрез разпръскване на сигнали (напр. с електромагнитно излъчване от летателни апарати или спътници). Целта на наблюдението е откриване и определяне на различни видове цели - от военни действия, до измерване на замърсяването на въздуха или откриване на петролни разливи.
Дистанционното наблюдение дава възможност за събиране на данни на опасни или недостъпни райони.
Техники за придобиване на данни
[редактиране | редактиране на кода]В основата за многоспектралното събиране събиране на данни и техния анализ е залегнало това, че изследваните зони или обекти, отразяват или излъчват лъчение, което ги откроява от заобикалящите области.
- Конвенционалният радар се свързва най-вече с въздушния контрол на трафика, ранно предупреждение, както и някои мащабни метеорологични данни.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Ето няколко примера за актуално приложение на дистанционното наблюдение:
- Актуализиране на карти и следене на промените (например, размер на населените места)
- Мониторинг на бедствия, чрез сравняване на изображения от бедствието и последиците
- Метеорологични приложения (облаци, бури, прах)
- Геоложки приложения (наземни превозни средства)
- Измерване на температурата на повърхността с помощта на топлинни сензори.