Дмитрий Бистров
| Дмитрий Бистров | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Чичото[1] | ||||||||
| Роден | Дмитрий Вячеславович Бистров 30 юли 1967 г. | ||||||||
| Починал | 1 юни 2005 г. Москва, Русия | ||||||||
| Ръст | 184 cm | ||||||||
| Пост | централен защитник | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Дмитрий Бистров е руски футболист и треньор. Най-известен като футболист на ЦСКА Москва в края на 80-те и началото на 90-те години. Шампион на СССР през 1991 г.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Юноша е на Локомотив (Москва). Дебютира за мъжкия отбор през 1984 г., като „железничарите“ по това време са във второто ниво на съветския футбол - Първа лига. След като през следващата година се налага в тима, той е привлечен в състава на ЦСКА Москва. Голяма част от първата си година в армейския клуб прекарва в дублиращия тим, но в края на 1986 г. става част от стартовия състав. Впоследствие става основен централен бранител на ЦСКА, заедно с Дмитрий Галямин. Под ръководството на Павел Садирин тимът печели промоция във Висшата лига на СССР, а през 1991 г. печели шампионската титла и купата на страната.
След разпада на СССР, за разлика от много основни футболисти на тима, остава в състава на „армейците“. През 1993 г. обаче отношенията му с новия треньор Генадий Костилев се развалят. Бранителят страда от алкохолизъм, а и блъска с автомобила си полицай. Макар делото по-късно да е отменено, Бистров прекарва почти целия сезон в дублиращия отбор.[2] С идването на Александър Тарханов е реабилитиран, но тимът крета в средата на таблицата и резултатите не се подобряват. След като Тарханов решава да подмлади състава, Бистров и Валерий Брошин напускат в посока Зенит. В тима на „питерци“ играе година и половина, като записва 35 срещи.
След това кариерата му минава през Шинник, узбекистанския Навбахор, Локомотив Нижни Новгород, Металург Липецк и казахстанския Аксес Голдън Грейн, където се задържа по един сезон. През 2001 г. става играещ треньор на Пресня (Москва).
Умира на 1 юни 2005 г.[3]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Шампион на СССР – 1991
- Купа на СССР – 1991