Добрушево

Добрушево
Добрушево
— село —
      
Герб
41.1686° с. ш. 21.4825° и. д.
Добрушево
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина595 m
Население624 души (2002)
Пощенски код7215
Добрушево в Общомедия

Добрушево (на македонска литературна норма: Добрушево) е село в югозападната част на Северна Македония, община Могила.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Добрушево е разположено в областта Пелагония на 595 m надморска височина в Битолското поле, на левия бряг на Църна, на 24 km североизточно от Битоля и на 14 km от общинския център Могила.[1] Селото е купно. Отделните махали носят имената на родовете в селото - Бубрековска, Лисковска, Пупевска маала и т.н.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Според местната легенда селото носи името на основателя си Добруш.[1] Смята се, че първи се заселват предците на рода Дурашовци, следвани от Чурлиновци и Тушевци.[3]

В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 25 ханета (домакинства) в Добрушево дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша. В друг сиджил, от юли 1622 година е отразено съдебно дело за дължима сума между жителя на Битоля Солак Джафер и четирима жители на Добрушево - Петко, син на Митан, Миле, син на Мите, Петко, син на Стойко и Стоян, син на Петко.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добрушево е населявано от 590 жители, всички българи.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добрушево е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 68 къщи.[6]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добрушово има 384 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]

При избухването на Балканската война 2 души от Добрушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

По време на Първата световна война Добрушово е център на община в Битолска селска околия и има 575 жители.[10]

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[11] Църквата в селото „Възнесение Господне“ е възобновена в 1924 година.[12]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил П. Кондов от Прилеп е български кмет на Добрушево от 24 април 1944 година до 9 септември 1944 година. След това кметове са Кръсто Ив. Билянов от Струга (10 септември 1941 - 21 март 1942) и Войдан Ст. Бимбилов от Велмей (23 декември 1942 - 2 септември 1944).[13]

Населението на селото намалява вследствие на емиграция към Битоля, Скопие, Демир Хисар, Европа и презокеанските земи.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 624 жители македонци.[14] До 2004 година Добрушево е център на самостоятелна община.

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 922 1069 1183 1104 1055 907 646 624
Националност Всичко
македонци 624
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Добрушево
  • Иван П. Марков, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[15]
  • Стефан Охридски и Македонски (р. 1955), глава на Македонската православна църква
  • Стойче Блажев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[16]
Починали в Добрушево
  • Тодор Иванов Чомаков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Добрушево // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-25. Посетен на 25 ноември 2018.
  2. ↑ Трифуноски; Јован Ф. Битољско-Прилепска котлина : антропогеографска проучавања, Београд, 1998, с. 147.
  3. ↑ Трифуноски; Јован Ф. Битољско-Прилепска котлина : антропогеографска проучавања, Београд, 1998, с. 148.
  4. ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49, 79-80. По това Петко Митан е починал; жителите на Добрушево печелят съдебното дело.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  10. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4
  11. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 50.
  12. ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  13. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  14. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007 
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 427.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 87.
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 14
     Портал „Македония“         Портал „Македония“