Догу

Dogū (1000 – 400 пр.н.е.)

Догу (на японски: 土 偶, в превод „пръстена фигура“) са малки хуманоидни и животински фигурки, направени през по-късната част от периода Джомон (14 000 – 400 г. пр.н.е.) в праисторическа Япония.

Догу са изключително от периода Джомон и не са правени през следващия период Яйои. Ежедневните керамични предмети от този период се наричат джомонска керамика. Има различни стилове на догу, в зависимост от мястото на откриването им и периода на произход. Според Националния музей за японска история, общият брой, открит в Япония, е приблизително 15 000. Догу са произвеждани в цяла Япония, с изключение на Окинава.[1] Повечето фигурките са открити в Източна Япония и рядко се срещат в Западна. Целта на догу остава неизвестна. Те не трябва да се бъркат с погребалните глинени обекти ханива от периода Кофун (250 – 538 г.).[2]

На японски език догу е общ термин за всяка хуманоидна фигура, изработена от глина. Глинените фигури от праисторическа Източна Европа, като тези на културата на ямачно-гребенната керамика, също се наричат догу на японски.[1][3]

Някои учени смятат, че догу е скулптурно изображение на конкретна личност или кукла, използвана от хора, които практикуват подражателна магия.[4] Например, може да се е смятало, че болестите могат да бъдат прехвърлени в догу, което след това е унищожавано, като по такъв начин се премахва болестта или друго нещастие.[5]

Фигурите са групирани условно според тяхната форма:

  • тип „сърцевидна“ (или вежда във формата на полумесец)
  • тип „бухал“[6]
  • тип „защитни очила“ (shakōkidogū)
  • тип „бременна жена“[7]
  1. а б 土偶 // Dijitaru Daijisen. Tokyo, Shogakukan, 2012. OCLC 56431036. Архив на оригинала от 2007-08-25 в Wayback Machine.
  2. Jōmon figurines // Encyclopedia of Japan. Tokyo, Shogakukan, 2012. OCLC 56431036. Архив на оригинала от 2007-08-25 в Wayback Machine.
  3. 土偶 // Nihon Kokugo Daijiten. Tokyo, Shogakukan, 2012. OCLC 56431036. Архив на оригинала от 2007-08-25 в Wayback Machine.
  4. 土偶 // Kokushi Daijiten. Tokyo, Shogakukan, 2012. OCLC 683276033. Архив на оригинала от 2007-08-25 в Wayback Machine.
  5. Insolla, Timothy. The new hakodate jomon culture center, minamikayabe, japan // Material Religion 8 (2). 2012. DOI:10.2752/175183412X13346797480439. с. 262 – 264.
  6. Public interest Ibaraki education foundation Foundation. 上境旭台貝塚3 // 2013. Посетен на 2016-09-01.
  7. Nakajima, Toshio. {{{title}}} (PDF) // Jinruigaku Zasshi 58 (7). Tōkyō, Tōkyō Jinrui Gakkai, 1943. с. 294 – 295.