Долни Дисан

Долни Дисан
Долни Дисан
— село —
Изглед към Долни Дисан
Изглед към Долни Дисан
41.4283° с. ш. 22.0956° и. д.
Долни Дисан
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаНеготино
Географска областТиквеш
Надм. височина349 m
Население930 души (2002)
Пощенски код1443
Долни Дисан в Общомедия

Долни Дисан (на македонска литературна норма: Долни Дисан) е село в Северна Македония, в община Неготино.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено източно от Кавадарци и южно от Неготино.

История

[редактиране | редактиране на кода]
„Свети Архангел Михаил“
Джамията в Долни Дисан

На 1 km югоизточно от селото, от двете страни на пътя за Вешие е археологическият обект Два гроба - некропол и вила рустика от Римско време.[1]

В XIX век Долни Дисан е село в Тиквешка кааза на Османската империя. В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че

„ Дисан е голямо турско село, забележително с прочутия си и много влиятелен ходжа Юсуфаа, който всяка година ходи в Ц[ари]град за байрама и се ползва с голямо уважение.[2] “

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 1556 жители, от които 350 българи християни, 1200 българи мохамедани и 6 цигани.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Дисан (Dolno-Dissan) има 320 българи екзархисти.[4]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

„ Сирково, Долни Дисан и Тремник [са] турски [помашки] села. Жителите им както и турците в Кавадар, Дреново и Неготин са най-злите спрямо българите и по-голяма част от убийствата и престъпленията, които стават в казата се вършат от тях. Те са въоръжени и в случай на война и размирици могат да съставят башибозушки щайки.[5] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дисан (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[7]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долни Дисан (Dl.-Disan) като село с неясен етнически състав.[8]

В 1939 година е изградена църквата „Свети Архангел Михаил“.[9]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Вангел Атанасов Лашков от Прилеп е български кмет на Дисан от 15 ноември 1941 година до 9 септември 1944 година.[10]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Дисан
  • Велко Камчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[11]
  • Ное Петров (Нойо, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[12]
  • Ристо Давчевски (1939 – 2009), писател от Северна Македония
  • Станоя Найдов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кюстендилската дружина[13]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 231. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 26.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  5. ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17 - 18.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
  7. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 50.
  8. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  9. ↑ Тимјаничка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  10. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.


     Портал „Македония“         Портал „Македония“