Домна Станка

Домна Станка
влашка княгиня
Фреска с изображение на Домна Станка с Михай Витязул в манастира Михай Вода в Букурещ
Фреска с изображение на Домна Станка с Михай Витязул в манастира Михай Вода в Букурещ
Родена
Починала
1603 г.
Управление
Други титлиболярка
Семейство
СъпругМихай Витязул
ДецаНиколай I Петрешку
Домна Станка в Общомедия

Домна Станка (на румънски: Doamna Stanca) е влашка княгиня, съпруга на княз Михай Витязул.

Живот

[редактиране | редактиране на кода]

Майката на Станка е Някша, станала монахиня под името Мария. За баща ѝ има две хипотези – той е или боляринът Димитру на висша длъжност като дипломат[1] или е жупан Стан, наследник на земи във Вълча. Станка има брат Драгомир, бъдещ велик болярин при управлението на Матей I Басараб. Освен това тя е племенница на бана на Крайова Добромир Кречулеску (1568 – 1581).

Домна Станка се омъжва за Михай Витязул през 1583 или 1584 г. в църквата във Вълча според традицията. Чрез брака си с нея Михай Витязул влиза в кръга на висшите боляри на Влашко.[2]

През 1600 г. след разгрома на съпруга ѝ в битката при Миреслеу съгласно мирното споразумение с Джорджо Баста Михай Витязул изпраща Домна Станка заедно с децата им като заложници във Фъгъраш.[3] След убийството на Михай през август 1601 г. Станка е третирана в замъка като прислужница.

Станка умира в края на 1603 г. от чума.[4]

Потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Станка и Михай Витязул имат син Николай I Петрешку.[5] Има съмнения и дали Флорика е нейна дъщеря или е дъщеря на Михай от негова любовница.[6] Известно е, че Михай поддържа любовни връзки с няколко други жени, които не крие – напр. с Тудора от градчето Таргшор в Прахова, която му ражда дъщеря Марула[7] и с болярката Велица, омъжена за фаворита на трансилванския княз Сигизмунд Батори – италианския благородник Фабио Дженга, която е официална метреса на Михай между 1595 и 1601 г.[8]

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г. е издигнат бюст на Домна Станка пред крепостта на Фъгъраш, на постамента на който има и възпоменание за униженията, изтърпени от нея в тази цитадела.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004 (ISBN 3-465-03292-6), Basarab (Bassaraba, Basaraba) Voiewoden der Walachei III Volume III Tafel 195
  2. ↑ Ioan C. Filitti, Mama și soția lui Mihai Viteazul (ediție revizuită), Scrisul Românesc, Craiova 1934, p. 16
  3. ↑ Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], р.144
  4. ↑ Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], рр.145
  5. ↑ Ștefan Mihăilescu, „Nicolae Petrașcu Voievod“, in Studii și Materiale Privitoare la Trecutul Istoric al Jud. Prahova, Vol. II, 1969, p. 41
  6. ↑ Constantin Rezachevici, „Viața științifică. Originea lui Mihai Viteazul. Dezbateri în cadrul Comisiei de genealogie și heraldică“, in Revista Istorică, Vol. 29, Issue 12, December 1976, pp. 1989 – 1991, p. 1990
  7. ↑ N. Stoicescu, Dicționar al marilor dregători din Țara Românească și Moldova. Sec. XIV–XVII. Bucharest: Editura enciclopedică, 1971. OCLC 822954574, рр.203.204
  8. ↑ Constantin Gane, Trecute vieți de doamne și domnițe. Vol. I. Bucharest: Luceafărul S. A., [1932], рр.143 – 144