Донгъл

Донгъл (на английски: Dongle / /'dɔngəl/ произношение като донгъл) е малко електронно устройство, предназначено за защита на съдържание и на софтуер от копиране, което е необходимо за пълноценната му работа.^[1] Може да се програмира с продуктов ключ или друг криптографски защитен механизъм и се включва към външна шина.^[2]

Когато се използва за защита на софтуер, донгълът не се намесва в потока на данните, а само служи за прочитане на определена информация. Без наличието на тази информация софтуерът работи само в ограничен обем или изобщо не работи. Когато се използва като хардуерен ключ, донгълът може да осъществява и декодираща функция (например гейминг конзола или телевизионен сигнал).

USB port донгъл

Наименования

Производителите на донгли и на софтуер в писмените си ръководства използват имена като „хардуерен ключ“ (hardware key), „хардуерен жетон“ (hardware token), или „охранително устройство“ (security device). В разговорната реч обаче, на английски такова устройство обикновено се нарича „донгъл“, а в България – „тапа“.

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В края на 1970-те и началото на 1980-те създателите на компютърната игра Wordcraft първи въвеждат използването на донгъл за защита на софтуера.

Едни от първите донгли за компютърни игри

Употреба

Програмите, защитени с тапа обикновено се разпространяват безплатно и работят в демонстрационен (демо) режим. Това е начин за защита от ползване без заплащане т.е., на авторското право на качествени програмни продукти. Идеята е, че е далеч по-трудно да се копира устройството отколкото самата програма.

Тапите ограничават броя на работоспособните копия от програмата. Колкото тапи има закупени, на толкова компютри едновременно програмата може да работи пълноценно, а не като демо. Практикува се инсталиране на програмата на всички компютри, а закупуване на по-малък брой тапи, и тапите се разнасят от компютър на компютър.

Тапата се поставя най-често на USB или на паралелния порт. Не е задължително тапата да е глуха, тя може да е оформена като удължител.

Напоследък тапите са за USB порт, изглеждат като флашки и лесно се местят от компютър на компютър.

Принцип на действие

Съвременните устройства използват:

• вградено силно криптиране на информацията;
• техники, пречещи на обратното инженерство;
• имат вградена памет, където да се съхраняват ключови елементи от програмата,
• имат вградени кодиращи микропроцесори, които да изпълняват съхранените програмни елементи;
• изработени са без възможност за разглобяване (пломбирани).

Сигурност

Въпреки че се смята като една от най-сигурните защитни системи, слабото място на този вид хардуерна защита е протоколът за обмяна на данни със защитената програма.

Версиите на Windows преди Vista допускат драйвери без сертификат за сигурност на портовете. Такъв драйвер може да е написан така, че да записва обмена на данни. След като по този начин се разгадае действието на тапата, може да се напише нов драйвер, който да отговаря вместо тапата.

Източници

1. Amos, S. W., Amos, Roger S. Newnes Dictionary of Electronics. 4th. Newnes Press, 2002. ISBN 0750643315. OCLC 144646016. с. 152. Посетен на 4 юли 2013.
2. Stobbs, Gregory A. Software Patents. Third. Wolters Kluwer, 2012. ISBN 9781454811978. OCLC 802867781. с. 2 – 90. Посетен на 4 юли 2013.