Драгановец | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 495 души[1] (15 март 2024 г.) 34,2 души/km² |
Землище | 14,471 km² |
Надм. височина | 219 m |
Пощ. код | 7773 |
Тел. код | 06003 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 23087 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ; 2015) |
Кметство – кмет | Драгановец Адем Адемов (ДПС) |
Драгановец в Общомедия |
Драгановец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
Археологически разкопки на 1,8 км южно от селото разкриват върху възвишението Хоро тепеси селищна могила от неолита и халколита и късноантично укрепление.[2] В местността „Манастира“ са разкрити останки от тракийско светилище от II-IV век. През V век върху него е построена християнска църква, която продължава да се използва и през Средновековието, когато около нея се развива некропол. Сградата има обходни галерии или според други автори – допълнителни кораби, което би я направило единствената петкорабна базилика в днешна България.[3]
Според предания Драгановец носи името си от старобългарското село Драганица. То се намирало в местността Дрянцъ на около 3 км западно от Драгановец. Според легендата името на селото е дошло от красивата мома Драганка, която живеела в селото и пеела чудно хубаво. Ясният и силен глас достигал до местността „Хорището“, където пладнувал със стадото си нейният любим. Оттам той и пригласял с медения си кавал. В нейна чест селото било наречено с. Драганица, т.е селото на Драганка. След падане под османска власт, старото село било изгорено, част от населението избито, а останалите заселени на мястото на сегашното село Драгановец. Преданието вървяло от поколение на поколение, затова след освобождението селото било отново преименувано на Драгановец.
На 2,5 км южно от Драгановец, в местността Боаза или Манастиря, се намира тракийско светилище, базилика, късноантично и средновековно селище. Това е археологически комплекс, обявен за паметник на културата от местно значение, който се състои от:
Първите археологически проучвания са тясно свързани с разкриването на пещ за строителна керамика от ІІ-ІV в. Производството на керамиката е предназначено за изграждане на базиликата и принадлежащите ѝ сгради. Както пещта, така и тракийското светилище, и по-късно изградената петкорабна базилика върху неговите основи са проучени през 1969 – 1971 г. от Казимир Попконстантинов, уредник през този период в отдел „Археология“, музей Търговище, а сега професор по Археология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Светилището има правоъгълна форма (15 на 19,5 м). Първоначално се е състояло от две помещения, а впоследствие е прибавено още едно. Основите са градени от ломени камъни и кал. В насипа са намерени 111 цели и фрагментирани плочки, посветени на Аполон, който е наречен с епитета Аулосадос, две на Зевс, статуйки на Тракийския конник, керамика и монети от Аврелиан (270 г.) и Клавдий Готски (268 г.). Светилището е съществувало в периода II-IV в.
По-късно върху неговите основи се построява базилика (20 на 18 м.). Тя е петкорабна с три апсиди, наос и нартика. Основите ѝ са градени от ломени камъни и бял хоросан. Към един втори строителен период принадлежи екзонартиката, използвана и през българската епоха. Около нея са разкопани останки от жилища. Източно от базиликата се намират две крепости – „Хоро тепеси“ (ІІ-V в.) и „Марна кале“ (ІV-VІІ; ІХ-ХІV в.). Крепостта „Хоро тепеси“ е построена върху селище от енеолитната епоха.
Византийска петкорабна базилика от V-VI в., единствената открита в България.
Пещ за строителна керамика, построена в съседство и във връзка с изграждането на базиликата.
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
|
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 468 | 100.00 |
Българи | 15 | 3.20 |
Турци | 268 | 57.26 |
Цигани | 180 | 38.46 |
Други | 0 | 0.00 |
Не се самоопределят | 5 | 1.06 |
Неотговорили | 0 | 0.00 |
|