Драгарино

Драгарино
Драгарино
— село —
41.0972° с. ш. 21.3086° и. д.
Драгарино
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина640 m
Население86 души (2002)
Пощенски код7241
МПС кодBT
Драгарино в Общомедия

Драгарино (на македонска литературна норма: Драгарино) е село в община Битоля на Северна Македония.

Селото се намира в областта Пелагония, на 12 km северно от Битоля, на 640 m надморска височина в подножието на Снеговско-облаковския масив.[1]

Селото е от сбит тип, с малко обработваема земя и питейна вода през лятото. До Първата световна война се е намирало на 300 м. от сегашното си местоположение.[2]

Според местна легенда името идва от някой си Драгор, който основал селото.[1] Край селото, в местността Кула се е намирала кула, която според местни жители се е намирала кула на Крал Марко. В землището на селото се намират и други останки от предишни епохи.[2]

В 1607 година жителите на Драгорино взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг. През 1609 година дългът е в размер на 3000 акчета. През 1610 като длъжници на същия вакъф поименно са изброени следните жители на селото: Димо Никле, Велче Петре, Стоян Цветко, железара Петко, Зойче Митан, Йовче Митре, Груйо Митре, Гърдан Стойко, Никола Йован и Марко Стоян.[3] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 6 ханета (домакинства) в Драгорино дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[4]

В XIX век Драгарино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според Йован Трифуноски през първата половина на XIX век в Драгарино се заселват два рода, чиито потомци съставляват цялото население на селото през втората половина на XX век - Размовци и Веляновци. Размовци са преселници от Вирово, а Веляновци - от Църничани.[2]

Гробищната църква на селото „Възкресение Христово“ е от 1878 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгарино е има 55 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгарино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгорино има 40 българи екзархисти и функционира българско училище.[7] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Драгарино и Кърклино е Василий Колев.[8]

Към 1912 година селото е чифлик на Мемет ефенди от Битоля, който има чифлици и в Църнобуки, Новаци и Вашарейца. В 1925 година жителите на Драгарино купуват земята от Зия бег, син на Мемет ефенди. По това време къщите в селото са 5 - 3 на Веляновци и 2 на Размовци.[2]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Драгарино е част от Кукуречанска община в Битолска селска околия и има 56 жители.[9]

В 1961 година селото има 131 жители[1] и 19 къщи.[2] Населението се изселва в Битоля, Австралия, САЩ и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители самоопределили се като северномакедонци.[10]

Националност Всичко
северномакедонци 86
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2008 година има 136 жители.[1]

В 2015 година в Драгарино е осветена църква „Успение на Пресвета Богородица“.[11]

  1. а б в г д е Драгарино // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2021-12-22. Посетен на 29 юли 2018.
  2. а б в г д Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 271-272.
  3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 11, 25, 30.
  4. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  8. Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 68 (Регистър на венчилата в с. Кърклино и в с. Драгарино, Битолска каза, Пелагонийска епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Василий Колев.)
  9. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007 
  11. Осветување на црква во Драгарино, Битола, www.pppe.mk, 08/06/2015, посетен на 18 януари 2025 г.