Драгоманце

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Егейска Македония, Гърция, чието гръцко име е Апсалос, вижте Драгоманци.

Драгоманце
Драгоманце
— село —
42.22° с. ш. 21.8571° и. д.
Драгоманце
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаСтаро Нагоричане
Географска областСредорек
Надм. височина424 m
Население133 души (2002)
Пощенски код1303
Драгоманце в Общомедия

Драгоманце или Драгоманци (на македонска литературна норма: Драгоманце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

Селото е разположено в областта Средорек.

В края на XIX век Драгоманце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Драгоманци е населявано от 295 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 25 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгоманци има 240 българи патриаршисти сърбомани и в селото фукционира сръбско училище.[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 133 жители.[5]

Националност Всичко
северномакедонци 124
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 9
бошняци 0
други 0
Починали в Драгоманце
  • Йован Гъркович Гапон (? – 1912), войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Македония
  • Серафим, български революционер на ВМОРО, кумановски войвода загинал в битка с турски аскер през март 1908 година в Драгоманце
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007