За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
В Древна Гърция са се използвали различни лунно-слънчеви календари, всеки от които с различно начало и специфични начини за коригиране в различните полиси. Аристоксен, един от учениците на Аристотел пише: „Десетият ден на месеца за коринтяните е пети ден за атиняните и осми за някои други“.
В Атина за начало на годината се е приемало първото новолуние след лятното слънцестоене. Продължителността на месеците, които се на декади, била 29 или 30 дни. Така годината имала 6 непълни (29 дни), 6 пълни (30 дни) и понякога 1 вмъкнат месец от 30 дни, за да се изравни със слънчевата година. Дните в първата декада се броели на от първи до десети, следващите девет се наричали „първи след десетия, втори след десетия“ и т.н., а останалите се броели в обратен ред: „девети от края на месеца, осми от края на месеца“ и т.н.
Използваните в древна Атина имена на месеците и техните съответствия, започвайки от юли:
Допълнителният месец между Посейдеон и Гамелион е евентуално Посейдеон II.
Някои от имената на месеците в другите полиси съвпадали с атинските, други – не.
Имената на месеците обикновено идвали от празниците, които се отбелязват в съответния месец. Примерно Скирофорион идва от Скирофориите, празници в чест на Атина Скирада. Таргелион, от празниците в чест на Аполон и Артемида, като покровители на жаркото лято.