Тази статия е част от серията за: Войската на древен Рим (Портал) | |||
Структурна история | |||
Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници) | |||
Древноримски флот (флоти, адмирали) | |||
История на кампаниите | |||
Списъци на войни и битки | |||
Украшения и наказания | |||
Технологична история | |||
Военно инженерство (castra, обсадни машини, арки, пътища) | |||
Лично снаряжение | |||
Политическа история | |||
Стратегия и тактики | |||
Пехотни тактики | |||
Граници и укрепления (Лимес, Адрианов вал) |
Древноримският флот (на латински: classis Romana) е военноморският флот на Римската република и Римската империя. Той се използва главно за превоз на легионите.
Персоналът на корабите се състои главно от свободни хора. Само при изключителни случаи се ползват роби за гребци, на които преди или след това им дават свободата.
Организационната структура на римската марина се дели на 3 части – 2-те стратегически главни флоти и провинциалните флоти, както и така наречените флотилии.
По време на Първата пуническа война римският флот е значително разширен и играе жизненоважна роля за римската победа и евентуалното възкачване на Римската република до хегемония в Средиземно море. В течение на първата половина на 2 век пр. н. е. Рим разрушава Картаген и покорява елинските царства в Източното Средиземноморие, постигайки пълно овладяване на вътрешното море, което те наричаха Mare Nostrum. Римските флоти отново се проявяват през 1 век пр. н. е. във войните срещу пиратите и в гражданските войни, които застигат Републиката. Тези кампании са били в Средиземно море. През 31 г. пр. н. е. Голямата морска битка при Акциум завършва гражданските войни, завършили с окончателната победа на Август и създаването на Римската империя.