Дрезден (бронепалубен крайцер, 1907)

„Дрезден“
SMS Dresden
„Дрезден“ преминава през Килския канал
Флаг Германия
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Дрезден“
ПроизводителBlohm & Voss в Хамбург, Германска империя
Служба
Заложен1907 г.
Спуснат на вода5 октомври 1907 г.
Влиза в строй14 ноември 1908 г.
Потъналпотопен от екипажа на 14 март 1915 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3364 t (стандартна);
3664 t (нормална);
4268 t (пълна)
Дължина118,3 m
Дължина по водолинията
117,9 m
Ширина13,4 m
Газене5,5 m
Бронящитове оръдия: 50 mm;
на палубата: 20 – 30 mm
(по скосовете 50 mm);
гласис: 80 mm;
на бойната рубка: 100 mm
Задвижване2 парни турбини Parsons;
12 водотръбни котли „военноморски“ тип
Мощност15 000 к.с. (11,2 МВт)
Движител4 винта 1,95 m
Скорост24 възела
(44,4 km/h)
Далечина на
плаване
3600 морски мили на ход 14 възела;
Запас гориво: 860 t въглища
Екипаж361 души
(18 офицера, 343 матроса)
Кръстен в чест наград Дрезден
Въоръжение
Артилерия10×105 mm;
8×52 mm
Торпедно
въоръжение
2×450 mm ТА[~ 1]
„Дрезден“ в Общомедия

Дрезден (на немски: SMS Dresden[~ 2]) е немски бронепалубен крайцер[~ 3] от типа „Дрезден“, серия на два еднотипни кораба, на които той е главния кораб, участник в Първата световна война. Вторият крайцер е знаменитият рейдер „Емден“.

Информация за корабите на проекта в справочника Jane’s Fighting Ships за 1914 г., схема на артилерията и бронирането.

На крайцера са поставени 12 тънкотръбни двуогнищни котли военноморски тип (всички котли са на въглищно отопление), изработващи пара с работно налягане 16 атм. и повърхност на нагряване от 3160 – 3438 м²[1].

Корабът е снабден с комплект парни турбини Парсънс, разчетени за мощност от 15000 к.с. и максимална скорост 24 възела (44,4 км/ч), които въртят четири гребни вала. Крайцерът има четири трилопастни винта с 1,95 м. Далечината на плаване на „Дрезден“ съставлява 3600 морски мили на скорост от 14 възела[1]. На изпитанията „Дрезден“ развива скорост от 25,2 възела при мощност 18 880 к.с. и средна честота на въртене на валовете от 594 об/мин[1].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът влиза в състава на Източно-Азиатската крайцерска ескадра, участва в сражението при Коронел и сражението при Фолкландските острови, като е единственият оцелял в него немски кораб. Той успява да се измъкне на преследвачите си отначало благодарение на своите турбини, а след това на спасителна мъгла. Обаче в резултат на претоварванията двигателят му се поврежда, а запасите от въглища са изчерпани. Ремонтира се в залив до бреговете на Патагония – неутрална Аржентина. След това постоянно се измъква от преследването на английската ескадра и не води активни бойни действия.

На 14 март 1915 г. „Дрезден“ е блокиран от британските крайцери „Кент“ и „Глазгоу“ в залив на остров Мас а Тиера. След кратка престрелка немският крайцер, практически без гориво и боеприпаси, вдига белия флаг и изпраща лейтенант Вилхелм Канарис в качество на парламентьор. Паузата, в която се водят преговорите, позволява на екипажа да напусне кораба. В 11 часа отново е издигнат стенговия флаг, отворени са кингстоните и в 11:15 крайцерът потъва. Екипажът му е интерниран в Чили до края на войната.

В настояще време останките на крайцера, потънал на дълбочина около 60 метра, са туристическа забележителност, привличаща аквалангисти.

  1. Всички данни са към момента на влизането в строй.
  2. Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  3. Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
  1. а б в Gröner_1_1982 133, с. 2.
  • Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985. ISBN 0851772455.
  • Трубицын С. Б. Лёгкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.). Издательство альманаха „Корабли и сражения“, 1997, 98 с.
  • Райнхард Шеер. Германский флот в Мировую войну. Государственное военно-морское издательство НКВМФ Союза ССР, 1940, 337 с.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Dresden (1907) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​