Дрикунг Кагю
| Част от серията статии за |
| Будизъм |
|---|
 |
| Основни фигури |
| Будизъм по страна и регион |
| Школи |
| Текстове и основни понятия |
|
Портал Будизъм История на Будизма |
Дрикунг Кагю или още Дригунг Кагю е школа на тибетския будизъм – една от осемте „малки“ линии в състава на приемствеността Кагю, произлизащи от учениците на Пхагмо Друпа (1110 – 1170).
Първите манастири
[редактиране | редактиране на кода]Първи манастир на линията е едноименният манастир Дрикунг[1], основан през1179 г. От Джиктен Сумгьон[1] (1143 – 1217) на около 150 km от Лхаса.
Освен в долината Дрикунг в У Цанг, Дрикунг Кагю има силно присъствие в областта Нангчен в Кхам, източен Тибет, а също и в западен Тибет, включително Кайлаш, както и в Ладак, Цари и Лапчи – места важни за всички тибетски будистки школи. Между всичките „четири големи“ и „осем малки“ линии в състава на Кагю в днешно време като независими институции са се запазили четири: Карма Кагю, Друкпа, Таклунг Кагю и Дрикунг Кагю.
Духовен глава
[редактиране | редактиране на кода]От основаването си до днес приемствеността е била водена от последователни духовни водачи или „държатели на трона“. Двама са настоящите държатели на трона: Осмият Дрикунг Чунгцанг Ринпоче (тридесет и шести държател на трона, живеещ в Тибет) и Седмият Дрикунг Чецанг Ринпоче (тридесет и седми държател на трона, установил седалището на школата в изгнание в Индия)[2]
Учения
[редактиране | редактиране на кода]Уникални за школата, както са преподадени от нейния основател Джиктен Сумгьон главни практики „Дълбинният петостепенен път на махамудра“ и „Шестте учения на Наропа“, съхранени в книгите „Единен стремеж“ и „Същността на Махаяна ученията“[3].