Дуло

Тази статия е за род на династията владетели. За ствол на оръжие вижте Дуло (оръжие).
Дуло
Информация
СтранаСтара Велика България, Волжка България, Дунавска България
Парентална династияняма
ОснователКубрат (първи известен от историята)
Последен владетелСевар
Настоящ потомъкняма
Основаваненеизвестна
Разпадане753
Националностпрабългари
Кадетски линииКрумова династия (?)[1]
Тамгата IYI, хипотетичен символ на рода Дуло

Ду̀ло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. Произходът на династията и нейното име не е точно известен; съществуват множество хипотези.

Митичният прародител на рода Дуло е посочен в Именника на българските ханове като Авитохол.[2][3] Голяма част от историците свързват първите две имена от Именника – Авитохол и Ирник – с Атила и неговия син Ернак.[4][5] Самият Именник не твърди хунска връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с хунну.[6][7] По-късно Кубрат, който е първият член на династията известен от историята, основава Стара Велика България, на територията на днешна Украйна.[8] През втората половина на VII век държавата е завладяна и синовете му се разпръсват из Европа със своите орди:[9] Батбаян (Хазария), Котраг (Волга), Кубер (Македония), Аспарух (Долна Мизия) и Алцек (Италия).

Теории

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.[10] Голямата част от изследователите приемат, че той е от тюркски произход,[11][12] като е тясно свързан с племената дулу от Западнотюркския хаганат.[13][14] Независимо че също подкрепя тюркския произход на рода,[15] Питър Голдън счита връзката Дуло – дулу за спекулативна.[16] Друга теория за произхода на Дуло е хунската теория,[17][18][19][20] като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.[21][22]

Епосът Джагфар Тарихи твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Някои автори допускат, че това е река Талас, която тече в днешен Казахстан и Киргизстан и в чиято долина са намерени некрополи датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.[23] От друга страна в Южен Казахстан, в района на градовете Шимкент, Тараз и Алмати – до днес сред казахите съществува родът „Дулу“, един от основните в района.

Според някои изследвания тотемното животно на рода е вълкът,[24][25] каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове – Кубрат.[26][27] Вълкът е приеман също така и от други степни азиатски народи, като тюрките и монголите, за техен митичен прародител.[28]

Хълм на остров Ливингстън, Антарктида, е кръстен на българската управляваща династия Дуло.[29]

Владетели от рода Дуло

[редактиране | редактиране на кода]
Династия Дуло

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Велико Търново 1996 г., стр. 45
  2. ↑ The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1-107-00906-5, p. 59.
  3. ↑ Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 90-04-20695-7, p. 71.
  4. ↑ www.promacedonia.org
  5. ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
  6. ↑ Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Peter B. Golden, Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0-86078-885-7, p. 71.
  7. ↑ Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567 – 822 n. Chr. Reihe „Frühe Völker“, Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3-406-48969-9, s. 437.
  8. ↑ The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, Florin Curta, Roman Kovalev, BRILL, 2008, ISBN 90-04-16389-1, p. 284.
  9. ↑ www.promacedonia.org
  10. ↑ The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66.
  11. ↑ The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500 – 700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1-139-42888-8, p. 209.
  12. ↑ The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1-4422-0302-1, p. 13.
  13. ↑ The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.
  14. ↑ Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.
  15. ↑ Peter B. Golden, Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Publisher: Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0-86078-885-7, стр. 71.
  16. ↑ OQ AND OĞUR ~ OĞUZ*, Peter B. Golden, бележка 37 Архив на оригинала от 2015-04-19 в Wayback Machine., ... but a Dulo-Dulu connection, however appealing as a legitimating source for Bulğar kingship, cannot be established on the basis of our current data.
  17. ↑ www.promacedonia.org
  18. ↑ promacedonia.org
  19. ↑ The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, стр. 49: ... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun
  20. ↑ The Huns, Rome and the birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, стр. 59: „Pritsak argues for a connection between the name Dulo and the name of the old Xiongnu ruling house Tu-ko(EMC Duo-klo“
  21. ↑ Maenchen-Helfen, Otto J. (1973). The World of the Huns: Studies in Their History and Culture (Edited by Max Knight). University of California Press. ISBN 0-520-01596-7, стр. 441.
  22. ↑ Grousset, Rene (1970). The Empire of the Steppes. Rutgers University Press. p.78. ISBN 0-8135-1304-9.
  23. ↑ . „Прабългарите по Северното и Западното Черноморие“, ст.н.с. Д. Димитров, изд. „Г.Бакалов“, Варна, 1987
  24. ↑ Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51 – 68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.
  25. ↑ Български светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 954-528-541-9, стр. 103.
  26. ↑ Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет „Кл. Охридски“, 1981 г. стр. 88.
  27. ↑ Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.
  28. ↑ Wink, André (2002). Al-Hind: The Making of the Indo-Islamic World. Brill Academic Publishers, p. 65. ISBN 0-391-04173-8.
  29. ↑ Composite Gazetteer of Antarctica: Dulo Hill.
     Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Волжка България“         Портал „Волжка България“